Скъпи братя и сестри, поздравявам ви с неделния ден, с деня, в който честваме паметта на всички светии. Този празник не случайно се празнува седмица след Петдесетница. Дошлият на земята Свети Дух дал на всеки от нас възможност и сили да станем свети.
Обикновено, когато говорим за светиите, ние си представяме удивителни чудотворци, прозорливци, лечители - угодници Божии, получили от Господа духовни дарове. И под святост ние разбираме най-често особени чудеса и знамения. Но ако отворим Новия Завет, ще видим, че светиите са като всеки от нас: щом сме християни, тогава сме и длъжни да бъдем свети. Апостол Павел се обръща към всички християни именно като към светии; и въобще цялото християнство е устроено така, че всеки от нас да бъде свят човек.
Да станем свети - това не значи да вършим чудеса. Тук много често бъркат особените дарове Божии, които Бог дава Сам по Свое усмотрение, и евангелската християнска святост, която е непременно задание за всеки от нас. Естествено, да желаем свръхестествените дарове Божии е твърде дръзко; това е признак за неправилно вътрешно устроение. А ето към християнската святост, към евангелски живот ние трябва да се стремим непременно, да се подвизаваме заради това. Нейните признаци са ето какви: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23). Макар в малка, макар в начална степен тези духовни качества трябва да се проявяват в нас. Обикновено хора, които не живеят християнски живот, казват: е, ние не сме свети, ние не можем да вършим чудеса… действително, чудеса да вършим не можем (и слава Богу), но свети, въпреки това, можем и трябва да бъдем.
Какво трябва да се прави за това? Да се молим, често да прибягваме към Тайнствата Покаяние и Причастие, да четем и изучаваме Свещеното Писание, основно Новия Завет. По-важно от всичко е да се стараем да живеем според евангелските заповеди, да изпълняваме Божиите заповеди. Това не се постига изведнъж, но за това и съществува църковният живот; и, всъщност, Църквата - това е и възрастване на християните в светостта. При това възрастването трябва да бъде постоянно; евангелският живот трябва да ни подбужда, за да се усъвършенстваме малко по малко, та всеки ден да ставаме по-добри от вчера; да се приближаваме към Христа.
Днешният празник именно и това ни казва на всеки от нас, че денят на Всички светии – това не е ден на малцина изключителни и велики чудотворци, чиито имена са записани в църковния календар. Денят на Всички светии – това е наш празник, празник на всеки християнин, празник на нашите сърца, способни да имат в себе си Светия Дух - в крайна сметка, като задание, към което да се стремим. Нека всички ние да станем свети - истински християни, живеещи, както е писал св. Юстин Философ, в уподобяване на Бога, на Неговата правда, целомъдрие и човеколюбие. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев