А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда. Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее... Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра” (Мат. 8:5-8, 10).
Изцелението на слугата на стотника – това е ситуация, която може да се сравни с пареща плесница, която Христос зашлевил на всички заобикалящи Го юдеи.
Какъв е стотникът? Това е римски военачалник, т. е. представител на окупационната власт.
От религиозна гледна точка, той даже не е прозелит, той е просто обикновен езичник, т. е. човек, с когото евреинът не само не трябва да общува, а категорично му е забранено.
И ето този римски военачалник, човек от друга вяра, враг на народа във всички отношения, се обръща към Христос с молба да изцели неговия слуга.
Ние често сме срещали в Евангелието, че изцелението ставало при един или друг вид контакт на Христос с изцелявания човек – било то докосване, възлагане на ръце или някакво, например, помазване на очите, както ние видяхме в случая с изцелението на слепия.
Тук пък ситуацията е съвършено нова. Стотникът, изказвайки уважение и почтителност към еврейския пророк, казва: „Не трябва да идваш у дома, но кажи само дума и моят слуга ще се изцели” .
Чул такова заявление от стотника, Спасителят се изумява: в целия Израил Той не е срещнал такава вяра. По-нататък Христос казва: „Казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно,
а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина”.
Какво означават тези думи? Това е пророческо свидетелство, че езичниците ще приемат вярата в Христос. Как станало така, че у човека, който се намирал зад пределите на истинската религиозност, вярата се оказала по-крепка и силна, отколкото у самите благочестиви евреи?
Понякога ни се струва, че вярата – това е само някаква нагласа на съзнанието за приемане на едни или други истини като абсолютни ценности, които не изискват доказателства. Всъщност вярата – това е, преди всичко, горене, това е огън. А показател за това, че има огън е – топлотата.
Когато около вярващия човек не се разлива никаква топлота, значи, има сериозни проблеми с вярата на този човек. И обратното, понякога се случва да срещнеш сред хора, както изглежда, далеч от вярата, от християнските ценности, такава искрена доброта, такава отзивчивост и готовност да помагат на хората без оглед на звания, способности, таланти, че се удивляваш – без причина у тези хора се ражда топлина. Това са именно същите стотници, които външно, намирайки се далеч зад пределите на истинската Църква, по същество, отдавна се намират вече вътре в нея.
Помогни ни, Господи, да не забравяме да разпалваме в себе си огъня на вярата, за да не се окажем някога посрамени край тези, у които този огън на вярата е горял независимо от тяхната външна принадлежност към една или друга вяра.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев