Днес Църквата отбелязва паметта на светите отци от шесте Вселенски събори. Шестте Вселенски събори са утвърждаване на вярата на Църквата, която ние изповядваме. Всичко имало седем Вселенски събори. Седмият бил свикан за осъждане на еретиците, непочитащи светите икони. Този събор е сякаш като печат на всички останали събори.
Първият и Вторият събори, Никейският и Константинополският, отхвърлили ереста, посягаща на Божеството на нашия Господ Иисус Христос. Ако Христос е просто виден Човек, тогава защо трябва да Го последвам? Защо да не вървя след Буда, Кришна или още някакъв велик духовен учител? Но ако Той е Бог, тогава всичко в моя живот трябва да се измени. Аз трябва само да Го слушам и в Него единствено да внимавам. Всяка дума, която Той казва, трябва да има за мене решаващо значение. Ние трябва днес да се запитаме как да изповядваме нашата вяра, как да възприемаме словото Христово. Не привикваме ли към тази тайна на вярата, че Христос е истинският Бог?
Особено значение имали така наречените Халкидонски - Четвъртият, Петият и Шестият Вселенски събори, които говорили за съединението на две природи в личността на Богочовека. Никео-Цариградските и Халкидонските събори са съзвучни един с друг. На Първия Вселенски Събор в Символа на вярата даже имало такава формула на изповядване: „следвайки светите отци”. То ест Църквата не е казвала нищо ново за тайните на вярата, а само утвърждавала това, което тя винаги е знаела, приела от Бога. Но трябвало тайните на вярата да бъдат оградени от нападките на безумните еретици, от опитите на гордия човешки ум да проникне в непостижимото за ограничения човешки разум. Църквата е поставила меч херувимски - светите догмати - до входа на Светая Святих.
Същността на Никео-Цариградските събори се свежда до това, че нашият Господ Иисус Христос е единосъщен на Бога Отца, а смисълът на Халкидонските събори - до това, че нашият Господ Иисус Христос е единосъщен на нас, на човешкия род. Те съединяват и тази, и другата тайна.
Ние знаем, че и в наше време се появяват много еретици. Сатаната не може да разклати Църквата по пътя на отмяна на Символа на вярата. Това е невъзможно, защото Символът на вярата е непоклатим камък, както и Божиите заповеди и, който се отказва да строи на него, веднага бива изобличен. Врагът на Църквата е избрал друг път: да се опита да съедини несъединимото.
Свети Атанасий Велики казва, че главното в духовния живот и в богословието е чувството на равновесие. Когато забравят за това, че Христос - това е Човекът от Назарет, историческа личност, когато отделят малко внимание на човешкото естество на Христос, тогава неизбежно се губи този образ Христов, става не така реален, става малко митичен. Оттук - множество лъжовни учения и произтичащите от тях бедствия. Там, където съвършеният човек е абстракция, човечеството търси такъв идеал, който би отговарял на неговите представи. Оттук - хуманизмът, който на свой ред се развива в утопия на комунизма. И накрая - това, на което ние ставаме свидетели - става отказ на човека от неговото човешко достойнство.
Така става нарушение на равновесието не само в света, който постепенно се отделя от Църквата, от тайните на човека и Бога и изработва свои, отделени от нея учения. Това все повече прониква и в Църквата, в крайна сметка, в тези християнски общества, които продължават да се наричат такива. Ние знаем, че тези лъжеучения получават широко разпространение не само у протестантите.
А у нас - кога се нарушава това равновесие? Ние можем да бъдем православни по име. А практически ние сме своего рода монофизити, ако не искаме да видим страданията на хората, техните грехове и заблуждения. Струва ни се, че целият духовен живот се заключава само в молитвата. А грижата за другите хора, с чието естество Христос се съединил в Своето тайнствено Въплъщение, нас не ни касае. По същество, ние не виждаме Самия Христос - именно така Той ще ни каже на Своя Страшен Съд. Ето до какво ни довежда това лъжовно богословие, което влиза не направо през вратата - чрез лъжовните изповедания, а чрез лъжовното осъществяване в нашия живот на тази тайна, която изповядва Църквата на шестте Вселенски събори.
И обратното, ние можем извънмерно да се съсредоточаваме върху земните грижи, забравяйки, че смисълът на Въплощението Божие, е да съедини човека с Бога. За да станем подобни Нему по дара на Неговата кръстна любов. За да ни се открие какво значи да изповядваме вярата на светите отци, узнавайки нейните тайни не „от плът и кръв” (Мат. 16:17).
Ние помним как преподобни Серафим Саровски изцелил Н. А. Мотовилов от куцота с чудото на изповядване на вярата. Преподобният попитал: „А вярвате ли Вие в Господа Иисуса Христа, че Той е Богочовек и в Пречистата Му Божия Майка, че Тя е Приснодева?” „Вярвам” - отговорил последният. Всъщност въпросът би за същия Символ на вярата, който ние четем всяко утро и пеем на всяка Божествена литургия. „Ако вярвате от цяло сърце, тогава какво искате още - казал преподобният, произнасяйки заедно него това изповядване – Вие вече сте здрав! Господ за това и дошъл, та на вярващите в Него да даде здраве и спасение”. И Мотовилов получил чудесно изцеление.
Вярата в това, че Бог станал човек и че неслитно и неразделно се съединили в Него двете естества е целителна и спасителна, а отстъплението от тази вяра е духовна болест, която води към вечна гибел.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев