Евангелският откъс, който ние четохме и слушахме днес, следва веднага след разказа за Преображение Господне. И не може да не ни порази болезненият, страшният контраст между тези два свята.
На Планината на Преображението се явил Христос, Човекът в цялата слава на Своето човечество, не само сияещ с първоначалната благодат на творението, но сияещ с тази слава, която ние всички сме призвани да споделим, когато Божията благодат ни обхваща и ние ще бъдем като Неизгаряща Капина, ще горим и няма да изгаряме, ще светим и сияем с Божествената светлина. На тази пък планина учениците видели света, Божието творение, каквото то би могло да бъде, било е и ще стане, когато победи Господ и когато светът ще сияе със славата на вечния живот. Те видели това, което е тайнството на бъдещия век: преобразения свят, обхванат и сияещ от славата Божия. На тях им било добре и не им се искало да се откъсват от това видение и да се лишават от това състояние. Но Христос им заповядал да оставят планината на Преображението, да оставят това видение, да оставят това блажено състояние и да се спуснат в долината.
И Той не ги пратил там сами, а Сам слязъл с тях, за да се потопят в мрака на земния греховен живот и да се срещнат с цялата тъмнина, с целия ужас на ада: когато те слезли в долината, ги срещнал човек, чийто син бил във властта на злите, разрушителни, тъмни сили – силите на смъртта; и там повикал Христос и Своите ученици.
Не изпитваме ли и ние същото това състояние понякога, когато се намираме в църква и ни се струва, че всичко мъчително, зло, тъмно, разрушително е отишло някъде далеко-далеко, когато е станало светло на душата, спокойно, когато ни обхваща радост, когато светът снизхожда към нас? Тук ни е добре и понякога ни става болно и страшно да се върнем там, където ще срещнем хаос, мъка, страх, нелюбов, алчност – всичко, което разрушава живота, разделя хората, убива душите.
Но ние трябва да помним, че Христос ни дава видение за нетварната, победоносна красота на вечността като свидетелство за това, което сме донесли в света, който понякога е така скръбен и така труден. Ние трябва да слезем от тази планина на Преображението, както Мойсей слязъл от Синайската планина, с такава светлина в очите, с такава светлина на лицето, че хората, като гледат на нас, да не могат да понесат това сияние, или, гледайки на нас, да виждат тихата светлина на вечния живот, разсейваща всяка тъмнина, носеща мир и радост, надежда и спасение.
Нека помислим за своята отговорност: колко ни е дадено, колко дивно е това, че на нас се дава, колко сме богати!.. И когато напускаме храма или се откъсваме от домашната молитва, защото Бог ни зове към друго: към служение – нека си припомним каква светлина, каква радост, каква увереност, какво свидетелство трябва да донесем в света! Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев