Ако вникнем в това, което ни е известно за Пророка, Предтечата и Кръстителя на Господа, пред над застава величествена и трагическа личност. Не толкова много неща са известни са него, но ние знаем, че Йоан, който проповядвал покаяние на брега на река Йордан, бил съвършено особен човек. Първото, което четем в Евангелието от Марка, - това е, че Йоан бил гласът на викащия в пустинята: пригответе пътищата на Господа (вж. Мк. 1:3). Носейки на хората словото за смисъла на покаянието и извършвайки умиване от греховете във водите йордански, Йоан казвал, че след него идва Някой, Който ще спаси народа Израилев и целия свят. А после ние четем в Евангелието, че Пророкът бива наречен приятелят на младоженеца (вж. Ин. 3:29).
Какво представлява приятелят на младоженеца? Според древна традиция, това е близък човек, това е истински приятел на младоженеца, който поемал особената грижа за бракосъчетанието, който трябвало всичко да организира, за всичко да помисли, да покани гостите, да следи за реда, да се грижи да има достатъчно ястия и питиета. Приятелят на младоженеца сякаш не съществува, защото има младоженец и невеста, а той е в сянка, той е настрана, той само служи на щастието на другите хора. В това има нещо много значително: човек отдава себе си, та другите в този особен момент от живота да почувстват радост, щастие, да пребивават в слава и почит, заобиколени от гости…
Защо пък Йоан се нарича приятел на младоженеца? Тъй като Йоан всичко правел не за себе си - той служил на идването на Сина Божи, той оставал в сянка, когато Господ вече проповядвал в Галилея и посещавал Юдея. Никъде не е казано, че след Кръщението Господ се е срещал с Йоан Кръстител, но е известно, че последният, оставайки в сянката на Спасителя, продължавал да върши своето добро дело, при това смалявайки се, според неговите собствени думи: „Аз ще се смалявам, та Той да се въздига”. Навярно, силата на проповедта на Йоан Предтеча била несъизмерима със силата на проповедта на Спасителя, така че мнозина ученици Йоанови започнали да преминават към Спасителя. Част от апостолите били свързани с пророка Йоан и ние виждаме, че те станали апостоли Христови. А какво става с Йоан? Ревнувал ли той за това , че той се смалява, а Другият се въздига? Можем да си представим състоянието на неговия дух, когато той бил затворен в тъмницата. В крайна сметка колко направил той, за да разтвори човешките сърца за Христос, и той е в тъмницата, и никой не го защитава. Йоан се обръща към Спасителя и в Евангелието се е запазил този въпрос: „Ти ли си Този, Когото очаквахме?” (вж. Мат. 11:3) И Господ отговаря на Йоан с удивителните думи - не със Свои, но цитира пророк Исаия: „Предайте на Йоан - хроми прохождат, слепи проглеждат, мъртви възкръсват, на бедни се благовества” (вж. Мат. 11:5).
Тълпи се стичали при Йоан на Йордан, за да получат опрощение на греховете, да чуят неговата пламенна проповед, пък и просто да видят човека, който се отказал от всички земни блага и се хранел само с това, което дава пустинята - с акриди и див мед. И този велик човек загива в тъмницата на Ирод – опиянен от вино, царят издава страшната заповед да отсекат главата на Йоан Кръстител за награда на тази, която му угодила с танц. Ако това бе станало в наши дни, то, навярно, за Йоан биха казали: „Каква трагична съдба! Загинал човекът, следователно, Господ е отстъпил от него?” Съвсем не! Така би могло да се каже, ако Сам Господ не бе възлязъл на кръста и не бе разпнат. Но ако много внимателно вникнем в цялата тази история, ще проумеем, че помощта от Бога - това не е мигновено изменение на нашето състояние. Господ не влиза в нашия живот така, че да порази въображението със Своята сила. И Предтечата Йоан, и светите апостоли, и Сам Господ – всички те приели мъченическа смърт, всички те са неудачници от съвременна гледна точка. Но ние прославяме апостолите и особено Пророка, Предтечата и Кръстителя, за когото Сам Господ е казал, че той е най-великият от родените от жени (вж. Мат. 11:11). И днес, размишлявайки за това страшно, трагично събитие, за светия подвижник, аскет, призоваващ хората към Бога, към това те да станат по-добри, по-чисти, да се освобождават от греховете, но измъчван в страшното подземие на Ирод, ние, навярно, следва да си спомним за тези, които загивали в тъмниците за вярата и Отечеството, без да бъдат за нещо виновни. Да си спомним нашите воини, които приели смърт за Родината, за нашия народ. Може би, всички тези трагични събития биха изглеждали лишени от смисъл, ако през този опит не бе преминал най-великият от родените от жени — Пророкът, Предтечата и Кръстителят на Спасителя Йоан, ако по този път не бяха преминали светите апостоли и Сам Господ Иисус Христос.
Тази история изпълва нашия живот с дълбок смисъл. Нали смисълът на живота не е в това, което се вижда на повърхността. Целта на живота не е в това да погъделичка нашето самолюбие и тщеславие, убеждавайки ни в собствената ни изключителност. Смисълът е в тази на пръв поглед неразбираема дълбочина, в същата тази Иродова пещера, в гибелта и в безсмъртието.
А как можем и трябва да приложим това повествование към самите себе си? Във всеки случай, да не се огъваме пред трудни обстоятелства, когато ни връхлитат несгоди, тревоги, вълнения, болести, когато ни обиждат. Говорeйки така, ние утвърждаваме великата сила на християнството, която се отразява в нашия човешки живот и го прави истински щастлив, защото ни възвисява над всякакви скръбни обстоятелства и отваря вратата на вечността, където ще се установи пълната и окончателна справедливост и където всеки ще получи според делата си.
По молитвите на светия Пророк, Предтеча и Кръстител Йоан Господ да запази всички нас в достойно и уверено следване по пътя, който Той е начертал за нас. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев