Скъпи братя и сестри, всeки път, когато ние отбелязваме паметта на Пресвета Богородица, на Божествената литургия се чете Евангелието от Лука, където се разказва за това как Господ посетил дома на Марта и Мария (Лк. 10:38-42).
Там се разказва, че Господ, идвайки в дома на сестрите Марта и Мария, започнал да говори и Той говорил, разбира се, това, което било крайно необходимо за живота на хората. Мария, по-малката сестра, седнала при нозете Му и внимавала за всяка дума, а Марта, която готвела обяд и се суетила по домакинството, възнегодувала против нея и казала на Господа: „Кажи й да ми помогне”. Господ отговорил на Марта с думи, имащи огромно значение за разбирането коя е главната ценност на човешкия живот. Той казал: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме”.
Лоша ли била Марта? Не. Тя била забележителна домакиня, любвеобилна, гостоприемна жена и изразявала своята любов към Спасителя така, както ние често изразяваме любов, чувство на приятелство или уважение към другите хора: ние готвим празнична трапеза, почистваме своето жилище, суетим се и се безпокоим за много неща. И затова Господ не осъдил Марта. Той не казал: „Защо ти не седиш до Мария и не Ме слушаш? Не Ми е нужен никакъв обед, не Ми е нужно никакво гостоприемство”. Но Той казал, че има едно потребно за човека, което превишава всякаква друга потребност.
То е това, което Той говорил на Мария и затова, в сравнение с Марта, Мария е избрала добрата част. Същото може да се отнесе към целия ни живот. Правейки, главно това, за което се грижела Марта, отдавайки твърде малко време за устрояване на своя вътрешен духовен живот, ние правим страшна грешка и всички наши старания по устройство на живота стават просто суета и не принасят реално добро.
Понеже липсва устременост към вечните, неизменни и най-велики ценности, без които човешкият живот не ще се осъществи. Даже създавайки най-благополучните външни условия, ние никога не ще имаме пълнота на живота, защото пълнотата на живота е в Бога. Прославяйки Пресвета Богородица, ние припомняме, че Тя повече от всички сред хората послужила на нашето спасение. Ние я наричаме Майка на всички вярващи, а майката чува молбите на своите деца като нито едно друго същество в света. Така да възнесем към Царицата Небесна нашите горещи молитви, та да станем наследници на тази добра част, която е избрала по-малката сестра на Марта. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев