В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние празнуваме Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. На този голям църковен празник се чете удивително апостолско послание. Апостол Павел ни казва: „Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия” (1 Кор. 1:18.). Как да разбираме това? Защо разказът за разпъването на Кръста на Бога е безумие за погиващите? Що за безумство, т. е. глупост е отношението към Кръста?
Има хора, наричащи себе си християни, които не почитат Кръста Христов. Те обвиняват нас, православните, че се покланяме на оръдие за наказание. „Това е все едно, – казват те, – да се покланяте на бесилка, на пушка, на секирата на палача. Как може да се покланяте на кръста, който е оръдие за смърт?”
Отхвърлящите поклонението на Кръста на практика отхвърлят самия Господ наш Иисус Христос, защото нашият Господ наистина е умрял на Кръста за нашите грехове. Умрял, за да ни отвори пътя към Царството Небесно.
Да, нашият Господ е умрял, но Той е и възкръснал! Ако Той не бе възкръснал, ако Той не е бил Бог, Неговата смърт на Кръста не би станала поразително, уникално събитие в световната история, а би била, разбира се, много страшно, много жестоко, но все пак напълно рутинно произшествие, каквито не веднъж са се случвали в грамадните пространства на римската империя. Нашият Господ възкръснал и в светлината на това възкресение станала осмислена и непостижимо великата кръстна Голготска Жертва на Божия Син. Затова не на оръдие за наказание се покланяме ние, а на от Бога установеното средство за нашето спасение. Ние се спасяваме, ние побеждаваме нашия собствен грях с Кръста на нашия Спасител.
Света равноапостолна царица Елена се отправила на далечен път от Константинопол в Йерусалим, за да намери Честния и Животворящ Кръст Господен. Тя предприела изследвания и археологически разкопки, за да намери Кръста. И Господ увенчал с успех нейните трудове. Тя намерила Дървото на Кръста. А свети Макарий, патриарх Йерусалимски, въздигнал Честния Кръст, за да могат всички да видят това Свещено Дърво.
Ние се покланяме не на дървото, не на материала. Ние се покланяме не на формата, не на съотношението на напречните греди. Ние се покланяме на оръдието на нашето спасение. Реалната възможност за всеки човек да живее вечно е заплатена с Кръвта на Господа, вечният наш живот е отвоюван с Живота на Господа. А ние забравяме за това, когато се осеняваме с кръстното знамение небрежно, сякаш отпъждайки досадни насекоми, или когато носим кръста като украшение, върху дрехите, за да го видят всички: ето какъв красив кръст имам!..
Но още по-важно е да помним ето какво. Ние с вас се наричаме християни, не само защото сме Христови, а още и защото трябва да изминем Христовия път, трябва, по думите на апостола, „да разпнем плътта си със страстите и похотите” (Гал. 5:24.) на Кръста! Предстои ни след нашия Спасител да умрем на този Кръст! Ето какво значи – да носим своя кръст...
Има ли другаде в света религия, която казва: радвай се на страданието, благославяй своите нещастия? Тези страдания, тези нещастия са твоят личен Кръст. С безропотното им носене ти се уподобяваш на Христос. Не роптай, а се радвай!
А мнозина от нас идват в църквата, за да се освободят от Кръста. И често свещениците слушат: „Моля, направете така, че да нямам проблеми у дома, в семейството; да оздравея; моите родственици да ме обичат и уважават, та не претърпя никаква щета...” Не може да се каже, че тези желания са незаконни и греховни. Съвсем не! Само би трябвало ясно да осъзнаем, че носенето на Кръста, търпение при скърби е задача на християнския живот.
Нека се замислим за това, нека се замислим за подвига на царица Елена, която намерила Кръста Христов и с това сякаш Го приела върху себе си. Нека вземем своя кръст така, както Господ ни призовава: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Мат. 16:24.) Бог ни зове да вземем своя кръст, т. е. нашите скърби, болести, теготи греховни, нещастия, – да вземем ги носим, без да се отказваме от този товар и без да се оглеждаме завистливо настрани: „А на еди-кой си ще му е по-леко, а пък еди-коя си няма никакъв кръст, само аз така страдам!” Това е единственият начин за спасение: да вземем кръста и да последваме Господа!
И ето, с благоговение взирайки се днес в Кръста Господен, да си спомним, че ние се благославяме не само от Този Кръст, Който лежи пред нас на аналоя, но преди всичко – от своя собствен кръст. Ето ние сега сме се събрали в храма и с това сякаш казваме на Господа: „Господи, всичко, което Ти ни пращаш, всичко ни е за спасение: и радостта, и мъката, и болестта, и обидата, и щастието, и оскърбленията от ближните, и изобилието на земните плодове, и насмешката, – всичко това ни е за спасение. Всичко това може да допринесе за нашето спасение. Дай ни само сили правилно да разберем това, дай ни сили да се не отказваме от кръста, дай ни сили да приемем Твоя Кръст, за да се прославим с Тебе в Твоето Царство”. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев