Днес ние отслужихме Божествена литургия, по време на която чухме удивителните думи на апостол Павел, отправени към Галатяните. Той казва, че човек се спасява не чрез дела по закона, а с вяра в нашия Господ Иисус Христос (Гал. 2:16). Разбира се, Ветхият Завет предполагал старателно и скрупульозно изпълнение на външните предписания на закон, и хората считали, че е достатъчно да изпълняват външните предписания – по един или друг начин да постъпват с храната, с жилищата, със своето тяло. Много били тези предписания и желанието да ги спазва формирало у народа някакво магическо отношение към външните изрази на религиозност. Магизмът се отличава от истинската вяра по това, че не изисква от човека вътрешно усилие, не изисква никакво духовно напрежение, не изисква подвиг. Достатъчно е да извършиш едни или други действия, които се считат за свещени, без да влагаш в тях нито вяра, нито душа и автоматически да получиш желаното - в дадения случай спасение.
Словото на Христа Спасителя и словото на апостол Павел разрушават този свят на магизма. Апостол Павел открива съвършено нова духовна перспектива, когато казва, че сами по себе си делата по закона не могат да спасят човека. Апостолът поставя акцента на това, върху което не поставяли акцент тогавашните юдеи - върху истинската, вътрешна вяра, върху напрежението на мисълта, на духа, на волята, без което не може да има спасение.
В нашия съвременен живот ние понякога искаме да вървим по пътя на най-малкото съпротивление, по лесния път, мислейки, че ако изпълняваме обредните предписания, това е достатъчно. Боядисваме яйца, печем козунаци, палим свещичка, изпълняваме някакви други обреди и ни се струва, че това е достатъчно – за къде повече? А пък ако ходим в църква от време на време, независимо от това как се държим в храма, - молим ли се или просто гледаме настрани, - струва ни се, че всичко, каквото трябва, сме направили. Съвсем не! Апостол Павел ни учи, че вярата в Господа Иисуса Христа спасява, защото без вяра не се затваря веригата между човека и Бога, същата верига, по която тече Божествената благодат, същата верига, по която нашите молитви възхождат към Бога. Именно такъв обмен между Бога и човека, е молитвата, в отговор на която изтича благодатта, и тя е дело спасително.
Ние не трябва да забравяме думите на апостол Павел, че се спасяваме с вяра в нашия Господ Иисус Христос. Ние трябва да живеем с тази вяра, с тази вяра трябва да се укрепяваме, формирайки своя мироглед, своето отношение към околния свят, възпитавайки чрез тази вяра следващите поколения, оплодотворявайки с тази вяра своя живот.
Да даде Бог в нашия народ да укрепва вярата, та да стане голям стожер, определящ историческия път на развитие на нашия народ. Нека вярата в нашия Господ Иисус Христос се съхранява в сърцата ни, оплодотворявайки нашия живот и давайки голяма надежда за бъдещето. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев