Днес по време на Литургията ние четохме неголям откъс от Евангелието (Лк. 6:31-36), където се съдържат такива думи на Господа и Спасителя: „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях”. И този откъс завършва с малко разбираемите думи: „Но вие обичайте враговете си”. Тези евангелски думи са били и си остават колосално предизвикателство за всички хора. Всъщност, човешкото общество било устроено по същите закони, по които бил устроен и целият жив свят, и главният закон гласи: „Оцелява по-силният”. Ние знаем как в гората оцеляват по-силните дървета, ние знаем как оцеляват по-силните животни, - ето по същия този закон се изграждало човешкото общежитие и войната на хората един с друг била някаква част от цялата тази житейска философия – „Оцелява по-силният”. А Господ казва: „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях”. Не искаш ли да паднеш жертва на по-силния - не вдигай сам ръка на по-слабия.
Приемането на тази истина означавало най-дълбок преврат в мирогледа на човека. В порядъка на света се появила друга цивилизация - не цивилизация на плътта, а цивилизация на духа, с нравствени закони, които после започнали да се отразяват и в държавното законодателство. Тези нравствени закони проникнали в културата - те определили ценностите в човешкото общество, те изменили лицето на човешката цивилизация. А как стои въпросът с любовта към враговете? Според светите отци, това е най-трудната заповед. Свети Йоан Златоуст, размишлявайки върху темата за любовта към враговете, казва: ако човек изпълнява тази заповед, той се уподобява на Бога. А защо? Понеже Бог обича всички - и добрите, и злите. Той като любящ баща простира над всички Своята любов, и от злите очаква покаяние, а на добрите оказва милост.
Когато говорим за любовта към враговете, ние нямаме предвид враговете на Отечеството, които пристъпват към нас с меч или се опитват да отслабят Отечеството дотолкова, че то да погине. Църквата винаги е благославяла защитата на Отечеството и борбата с такива врагове. Словото Божие не е насочено към тази сфера на човешките отношения, иначе никога не би имало свети воини. Но мнозина воини били прославени като светци, защото Бог благославя справедливата защита на слабите, както и защитата на своето Отечество. Кой пък е този враг, когото трябва да обичаме? Често ние сами си създаваме такива врагове - поради недомислие, по внушение от другите, по вътрешно противене на другия човек, поради завист. Ние си създаваме врагове в нашето общуване и после започваме да се борим с тях, стараем се да ми сторим някакво зло, да ги отстраним от нашия житейски път, забравяйки думите: „както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях”. Но Господ ни призовава да не правим от ближните си врагове, а да намираме в себе си сили да прощаваме, да намираме в себе си сили да съзиждаме около себе си мир.
А кой излиза победител, когато човек прощава на врага си? Врагът или този, който е простил на врага? Разбира се, този, който е простил на врага, защото борбата с ближните носи на човека страдания. Животът се превръща в ад, човек сънува кошмари, събужда се с високо кръвно, с главоболие, всичко се подчинява на тази борба с ближните. А това значи, че ако ближният действително ти е сторил зло, отвръщайки му, ти сдаваш своите позиции, губиш борбата. Ти си бил спокоен, но се появил зъл човек и твоето спокойствие е изчезнало, - значи, той те е победил. Той е посял своята злоба и своята неправда в твоето сърце. Но ако ти не му отвръщаш със зло, ако ти се молиш за него като за човек погиващ, ако ти прогонваш от сърцето си злобата, без да губиш при това разумна оценка за житейската ситуация, тогава ти спиш спокойно, запазваш своето здраве и този зъл човек не те побеждава, - ти го побеждаваш със своето добро.
Бих желал да пожелая на всички нас да бъдем верни на тези евангелски завети и заповеди, на които сме научени. Да бъдем верни на тези заповеди не е просто. Често трябва да плуваме срещу течението, да надвиваме над своето „аз”, но друг път към човешкото щастие не съществува. Човек трябва да възхожда от малкото към голямото, от земното към небесното и аз желая на всички нас това духовно възхождане, та Божията благодат да се отобрази в нашия ежедневен живот.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев