В името на Отца и Сина и Светия Дух! Възлюблени в Господа братя и сестри! Голям бил празникът в древния град Солун, когато в семейството на римския проконсул, останал дълго време бездетен, накрая се родил син. По този повод родителите устроили пиршество за целия град, особено усърдно те угощавали бедните. Солуняните, споделящи простата човешка радост на своя управител, и не подозирали, колко благодатна е тайнствената причина за тяхното ликуване. Родилият се в този ден младенец станал дар Божи не само за семейството на проконсула, но за векове станал духовна крепост, защитник и Небесен покровител на родния град. От детство познавайки Божествените Истини, у младият Димитрий се възгоряла ревност в Господа. Вече не го удовлетворявал този скрит християнски живот, който водели неговите родители: пламенният юноша възжелал голямото – следване на Жертвения Подвиг на Христа Изкупителя. Той знаел за миналата слава на Солунската Църква и скърбял за съдбата на родния град, виждайки в него поклонение на бездушните идоли. Свети Димитрий жадувал да се уподоби на доблестните солуняни от времето на Апостол Павел, които станали негови и на Господа подражатели, като приели словото при много скърби с радост от Духа Светаго (1 Сол. 1:6).
Проконсулът подготвял своя син и за римска служба – и свети Димитрий придобил навик в административните дела,воинска храброст и военачалнически опит. Затова, когато проконсулът умрял, император Максимиан извикал при себе си неговия син и, като се убедил, че свети Димитрий онаследил бащините разум и храброст, го назначил за приемник на баща му.
Максимиан бил свиреп враг на християнството. Напътствайки младия наместник на Солун, императорът му заповядал: „Предавай на смърт всеки, който призове името на Разпнатия”. Гонителят не подозирал, че праща в Солун не убиец-езичник, а благовестник Господен.
Върнал се в родния град, свети Димитрий тозчас започнал да прославя пред всички нашия Господ Иисус Христос, да учи солуняните на светата вяра. Проповедта му имала огромен успех: народът прехвърлил своята любов към покойния наместник на неговия син, а свети Димитрий се отличавал и с особен ум и доброта, и сърцата на множество хора се отваряли за неговата вест за Любящия Господ. Изглеждало че, свети Димитрий върнал в Солун апостолските времена: градът станал Христов.
Завръщайки се от военен поход, тиранинът Максимиан узнал, че младият солунски наместник се оказал християнин и изпаднал в ярост. Императорът го хвърлил в тъмница, където по-късно св. Димитрий се удостоил с мъченически венец.
Когато гоненията били прекратени, над гроба на свети Димитрий бил построен неголям храм. А през VII век един от поклонниците на Солунския великомъченик решил да въздигне на това място прекрасен и величествен храм. Предишните постройки разрушили, а когато започнали да копаят изкоп за основите, намерили мощите на свети Димитрий – напълно нетленни и източващи благовонно миро.
Скъпи в Христа братя и сестри! Заради спасението душите на своите съотечественици, заради голямата му любов към тях свети Димитрий Солунски се осмелил да проповядва християнството сред люти гонения, не се побоял от мъчения и от самата смърт. А ние, наричащи себе си християни, се боим даже от собствената си сянка и посред малодушните житейски страхове понякога забравяме не само за своите близки, но и нехаем за спасението на собствените си души. Не на Всемогъщия Промислител разчитаме ние, а на човешки разчети в политиката и икономиката, не схващайки в малоумието си, че и двете са в крепката ръка Божия. Копнежите за мир и покой се сменят от тревогите на нашето време, ние ще придобием вътрешен мир и покой само тогава, когато нашите сърца се изпълнят с упование на Милостивия Господ. В очакването на това да въззовем към Небесния пазител на нашата Църква, свети Димитрий Солунски: „Бог обагри Църквата чрез струите на твоята кръв, Димитре, като ти даде непобедима сила, да пазиш своя град невредим, защото ти си негова опора”. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев