"Богаташът някога се веселеше в богатството и насладата на тоя тленен живот, затова и бе осъден на мъки, а беднякът Лазар наследи вечния покой” (Канон от Триода - за богаташа и бедния Лазар, глас 8)
Скъпи братя и сестри! Доколко познаваме своята вяра? Нерядко ние търсим човешка утеха, радост, щастие, земно благополучие, желаейки на хората успех. Ние не умеем да се радваме в печал, в тъга, защото не разбираме, че изпитанията се изпращат от Господа, че Той познава всеки от нас. Вярата ни е парадоксална, Господ казва: „Моето царство не е от тоя свят” (Ин.18:36).
Ние мислим, че заслужено се предаваме на безгрижие, доволни от своите успехи, материални блага, здравословно състояние, към които сме привикнали, възприемайки своето имане като опора на нашия живот. Господ, виждайки нашето заслепление, по Своята любов ни изпраща това, което разкрива лъжливата основа на нашия живот.
Защо Господ ни открива вярата? Понеже животът на човека, земният живот не свършва, той преминава в друг свят. И ние трябва да помним, че каквото посеем тук, това и ще пожънем във вечността. Случва се така, че на човек много се дава в живота, но той не чувства печал, намирайки се в безпаметност, като пияница, който не е способен да изтрезнее. „Пиян” може да бъде богатият човек, заслепен от своето охолство. В това състояние не може да разбере, че богатство, като впил се кърлеж, отравя кръвта му.
Неделното евангелие разказва притчата за богаташа и Лазар.Богаташът, чието име е неизвестно, носил дреха от скъпия материал висон и пирувал бляскаво всеки ден. Предавайки се на порока на безделието и пиянството, той на нищо друго не отделял повече време. Страстите веселили и утешавали неговото сърце. Заслепен от своето охолство, той и не се замислял за какво живее.
Пред вратата на дома на богаташа лежал беден човек на име Лазар. Той бил не само нищ, но и болен човек. Цялото му тяло било покрито със струпеи и язви, които лижели псетата. Беднякът тежко страдал, нуждаейки се от троха хляб от трапезата на богаташа, но той не получавал и най-малкото. Лазар не роптаел против Бога и богаташа, той без обида и злоба непрестанно благодарял на Господа за всичко това, което му се изпраща.
Богаташът и Лазар умират. Богаташът попада в ада, а Лазар - в рая , в лоното Авраамово. Намирайки се в мъки, богаташът се обръща към Авраам: „Отче Аврааме! Прати при мене Лазар да намокри края на пръста си във вода и да разхлади езика ми, защото се намирам в пламтящ огън”. Авраам отвърнал, че това е невъзможно, защото ги разделя голяма пропаст. Разбрал богаташът, че няма изход. Осъзнал, че е живял безобразно, илюзорно мечтаейки, че животът в пиянство няма да свърши никога. Заслеплението лишава човека от чувство за вечност. Ние не разбираме, че времето, като песъчинките в часовника, изтича. Ако ние пренебрегваме закона Божи, тогава ние не ценим своя живот. Съдът на Бога е безпристрастен. Знаел, не знаел – късно е, помилване няма да има.
Спомнил си за своите пет братя, останали на земята, богаташът помолил Авраам да прати Лазар на земята, за да ги предупреди. В отговор той чул: ”Достатъчно е това, което още Мойсей и пророците са казали и казват говорили и говорят”. Бог е казал на човека всичко, което е нужно, та човек да се отрезви, да разбере, че има закон, Божествена правда, която стои над всички блага, получавани от хората в земния живот.
Богаташът в мъката си отново и отново се обръща към Авраам, молейки Лазар да възкръсне, за да повлияе на неговите нещастни братя. Авраам отговаря, че ако Мойсей и пророците не слушат, тогава няма да повярват, дори и някой от мъртвите да възкръсне. Това е праобраз на това, че Христос е възкръснал, но в храмовете и на Възкресение Христово се събират само малка част от хората. Струва им се, че те вечно ще събират тен в Египет, че ги чака безкризисно попълнение на богатството в банките и неизчерпаемо здраве, не разбирайки, че с такъв живот разрушават своето и духовно, и телесно здраве.
Важно е да се замислим какво сеем днес? Доброто семе ли на любовта, търпение, състраданието, милосърдието? А може би, чакаме старостта, за да започнем да се молим? Или че Сам Христос ще дойде и ще ни каже: „«Отвори Евангелието и чети?”.
За съжаление, без да полагат усилия да се изменят, хората се намират в очакване на старец или слязъл от небето супердуховник, който ще им каже нещо особено, ще посочи необикновен път на святост по отделно на всеки, надявайки се, че всичко ще се изправи по молитвите и отговорността на духовника. Какво всъщност ще каже духовникът? „Отвори, приятелю, Евангелието и чети, чети сутрешните и вечерните молитви, регулярно ходи в храма” и тем подобни. Но нима ние очакваме от него това? Ние чакаме нерядко чудесно явяване.
Ако ние имаме вяра, не е нужно да умрем, скъпи братя и сестри, та като нещастният богаташ, оказали се пред Господа, да осъзнаем, че не сме направили приживе всичко, което сме могли. Ако имаме вяра, не трябва като Лазар, да се лишим от всичко в живота, за да се замислим и да се научим да приемаме от Господа всичко това, което Той ни изпраща.
С тази притча Господ Иисус Христос се обръщал към хората, които тогава още не са имали Христос Възкръсналия, а оттук и благодатна помощ. Той ни я дарувал със Своя Кръст и Своето Възкресение.
С притчата Господ също така ни посочва, че ще има въздаяние не само на земята, но и след нашата земна кончина. Вярващият човек, за разлика от невярващия, помни какъв ще бъде съдът Господен. Ако неговият дом е построен на камъка на вярата, тогава този дом ще устои на всякакви изпитания на земята и във вечността. Ако пък домът е устроен върху пясъка на вярата – вярата на човека само в себе си, суетни дела, мисли, в резултат изпитанията ще разколебаят и разрушават зданието на живота.
Господ в основата на личността на човека е заложил вярата в Твореца. Ние трябва да търсим своя път, своя живот, който Христос е явил за всеки. Във всеки Господ е готов да разкрие Себе Си, ако само пожелаем.
Затова, скъпи братя и сестри, нека утвърждаваме своя живот върху вярата в Господа. Помнейки, че Той не просто се явил на тази земя, не просто ни е отворил очите за нашите грехове, Той ни е посочил пътя за придобиване на Вечността, говорейки за Себе Си, че именно Той е „и Пътят, и Истината, и Животът” (Ин. 14:6). Ето въз основа на тази Истина, на този Живот нека вървим по Пътя на вярата в Господа. А Той, виждайки нашата вяра, ще ни дарува това лоно Авраамово, това Царство Небесно, обещано на всички верни и обичащи Го. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев