Скъпи братя и сестри! На празника Въведение в храма на Божията Майка, когато хорът пее празничния тропар, ние чуваме необичайни думи. В тях е скрит смисълът на това празнично събитие: „Днес е предзнаменованието на Божието благоволение и проповядването на човешкото спасение”.
„Благоволение” в тропара се нарича идването в света на Спасителя, а „предзнаменование” на това свръхисторическо събитие е идването на Божията Майка в Йерусалимския храм. То ест идването в света на Господа се свързва с Въведението в Храма на Неговата Майка.
Възкачването на Дева Мария по стъпалата на Йерусалимския храм, което даже според физическите закони било несъвместимо с нейната възраст, свидетелствало на околните, че в храма влиза особено дете.
Преданието също разказва, че Божията Майка била посрещната от първосвещеника. Това също била много необичайна постъпка – първосвещеникът възглавявал юдейския народ, съвместявайки духовната и светската власт, и не бил длъжен да посреща на стълбите на храма поклонници, още повече деца.
Именно в храма Божи, в уединение, в непрестанна молитва и ръкоделие, Дева Мария подготвила Себе Си за най-високата мисия – да послужи на делото на спасението и да осъществи в плът Божествения замисъл за спасението на цялото човечество.
Празникът Въведение в храма на Пресвета Богородица ни помага да разберем значението на молитвата, на храма и духовния живот. И ако ние искаме да направим нещо за спасение на своята душа, ние трябва да започнем нашия път от храма.
Като че ли така и става в нашия живот. Ние се стараем да покръстим нашите деца още в младенческа възраст. Донасяме ги в храма, може би, без да си даваме докрай сметка, че ги благославяме за особен живот. Децата получават дара на Светия Дух! Но нерядко се случва, че поради невнимателност на родителите към духовния живот, поради тяхната отдалеченост от Бога детето не възраства духовно, не възхожда като Дева Мария, по стъпалата на храма и, затова важното събитие, което е станало с него – кръщението – се откъсва от целия му по-нататъшен живот. Всичките си сили, всичкото си време ние губим за телесното, а на душата, както казвал игумен Никон (Воробьов), оставяме „няколко сънливи минути”, а това е съвсем нищо.
Нека празнуването на Въведение в храма на Пресвета Богородица помогне на всеки от нас да разбере, че без това възхождане към Бога е невъзможно да придобием лично спасение и да помогнем на своите ближни. Нека се молим Царицата Небесна да сведе милостта си към всички нас и да ни укрепи във вярата и стремежа постоянно да се издигаме по стъпалата, водещи в Царството Небесно.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев