В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Църквата Христова пази многочислени свидетелства за деянията на святи жени, които наравно с апостолите и мъчениците се подвизавали в проповед на словото Божие. Мнозина от тях пролели кръвта си и отдали живота си за името Христово, мнозина пред честната кончина претърпели мъчения, за което получили от хората особено название на своя подвиг и особено име – великомъченици.
Към тях принадлежи и света великомъченица Екатерина. Светицата се родила през 286 година в египетската Александрия в обезпечено семейство От ранна възраст Екатерина била любознателна и склонна към изучаване на науки. Тя получила блестящо образование и благодарение на своите необикновени способности към осемнадесетгодишна възраст до съвършенство овладяла знания по антична литература, философия, медицина. При такава развитост на ума тя, при това, притежавала необикновена кротост и красота. Благодарение съчетанието на такива добродетели тя би била завидна невеста за много юноши, но предпочела друг път – пътя на служение на Бога и хората. След общуване с духовник на своята майка старец-отшелник тя изучила Свещеното Писание, и по нощите, тайно се молила пред иконата на Божията Майка, за което я благословил благочестивият отшелник. В една от тези нощи тя се удостоила с Божествено видение на Христа-Спасителя, Който при вторично видение й предал пръстен в залог за вечно единение в Царството Небесно. Тя вече не можела да живее живота на езичника, който живеели всички около нея.
Веднъж, по време на визита на император Максимин тя, посред шумните празнични тържества, посветени на езическите богове, застанала без страх пред императора и изобличила безумието езическото идолопоклонство. Разгневеният император заповядал да затворят Екатерина в тъмница и да съберат учени мъже за спор с нея за вярата. В тъмницата на светицата се явил Архангел Михаил, поддържащ нейната вяра. Какво било удивлението и гневът на императора, когато Екатерина не само удържала победа над учените мъдреци, но и ги обърнала към познание на Христовата истина.
Император решил да застави Екатерина да се отрече от вярата във Възкръсналия Христос. Ласкателство, хитрост, обещания на блага, уговорки – всички било употребено, за да разколебае праведницата в нейните убеждения. Включително обещаване на царски венец в случай на отказ от вярата. Не постигнал желаното, той заповядал да я изтезават и хвърлят в тъмница, измъчвайки я с глад и студ, с надежда, тя да измени на своите убеждения. Но нищо не могло да поколебае твърдостта на нейния дух. Светицата била умъртвена през 304 година. Християни погребали тялото й на върха на планината Синай, където по-късно бил въздигнат манастир. Мощите й били намерени през VIIIвек.
Не само християни, но и мюсюлмани идват в манастира, за да се поклонят на мощите на светицата и да изпросят нейните молитви пред Бога.
Братя и сестри! Днешният празник в чест на светицата ни дава повод да се замислим за смисъла на нашия живот, образът на светицата ни служи като пример за живот на християнина като постоянно изповядване на Правдата Христова, на вярата, умита с кръвта на светиите.
Много неща зависят от нас. Всеки ден Църквата ни назидава с примери на святост, с примери на твърдост в носене на кръста на нашия живот, в твърдост в изповядване на Христовата Истина.
„Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен” - възклицава Спасителят, посочвайки тези, които само говорят за своята вяра, но не я живеят (Мат. 7:21). „Как да живеем вярата?” – ще възкликнат мнозина, когато наоколо животът съвсем не е върху християнски начала, когато всички живеят по езически. А как, ще отговорим ние, света Екатерина живяла в езическа среда и не се бояла да изповядва своята вяра? А ние се срамуваме! Срамуваме се да кажем за своята вяра на своите познати, приятели, роднини. Боим се от тяхната не винаги приятна реакция, от косите погледи, от укор.
Да си припомним думите на нашия Господ Иисус Христос: „И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен” (Мат.10:32, 33).
Какво се боим да загубим – имущество, разположението на хората, живота? Но Той е обещал на „вярващите в Него живот вечен” (Ин. 6:47). Ние се боим да загубим временното, губейки вечното? За какво, за кого произнасяме днес молитва? Къде е нашето подрастващо поколение? На кого ще предадем вярата, кого ще научим в какво се състои Правдата Божия?
Трудно е, братя и сестри, да плуваме против всеобщото течение. Но нали е било трудно и на нашите родители да ни приобщят към вярата, да ни научат и възпитат в добродетелен живот. Но нали не са се изплашили да направят от нас християни!
Мислим ли за своята смърт и за това какъв отговор ще дадем на нашия Господ за делата на нашия живот. Често се случва да наблюдаваме, когато хората донасят в храма за опело свои близки или познати, но не само не знаят как да се държат в храма Божи, но даже не искат излишна минута да постоят край ковчега на починалия, да се помолят за него, да запалят свещ. Бързат да излязат на улицата, там да почакат.
А нали ще ни се наложи да се отчетем пред Праведния Съдия и за това как сме възпитали своите деца, да се отчетем за това, че не сме смогнали да ги научим на вяра, да прибавят към нея любов.
Братя и сестри! Нека празникът в чест на света великомъченица Екатерина да ни послужи за назидание и укрепване във вярата. Всемилостивиат Господ и светата великомъченица да ни укрепяват в благочестие и чистота! Нека ни наставят как да научим на вяра нашите близки и роднини!
Света великомъченице Екатерина, моли Бога за нас! Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев