Скъпи братя и сестри! Днес ние с вас чухме евангелското повествование (вж. Лк. 18:18-27) за това как един богат юноша пристъпил към Спасителя.
Юношата, който бил законник, се обърнал към Христос с думите: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен ?” (вж. Лк. 18:18). Но Господ упреква този юноша, Той казва така: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог” (вж. Лк. 18:19). То ест сърцеведецът Господ вижда, че юношата задава своя въпрос лицемерно: той възприема Иисус Христос не като Бог, а като човек, и, човекоугодничейки, се обръща към Него с думите: „Учителю благий!” Това е първото, в което упрекнал този човек Христос.
Законникът пита: „Какво трябва да направя, за да наследя вечен блажен живот?” За отбелязване е, че този въпрос бил зададен веднага след като Христос поставил пред апостолите дете, и, посочвайки го, казал: „Ако не станете като деца, няма да можете да влезете в Царството Небесно, защото на такива е това Царство” (вж. Лк. 18:16-17). И ето на фона на тези думи на Христос законникът поставя своя въпрос за спасението. Ние виждаме, че той се смята вече за избраник сред останалите хора. Сякаш това, за което говори Христос, обръщайки се към своите най-близки ученици, към апостолите, не се отнася до него. На него му е нужен особен ред, нужен му е особен отговор, нужно му е особено Царство Небесно.
Господ му отговаря така: „Изпълнявай заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си” (вж. Лк. 18, 20). Юношата отговаря: „Всичко това съм изпълнил от младини” (см.: Лк. 18, 21). Тогава Христос казва: „Вземи, продай всичко, което имаш, и раздай на бедните, и върви след Мене, и ще имаш съкровище на небесата” (вж. Лк. 18:22). И Писанието казва, че този човек си тръгнал опечален, защо бил много богат. То ест той не смогнал да се реши да направи така, както му казал Христос.
Днешното евангелско повествование се чете нееднократно в течение на цялата богослужебна година, и това свидетелства за неговата извънредна важност – то трябва да бъде непременно приложимо към живота на всеки от нас. Но нали нямаме богатство. Мнозина, стоящи тук, могат да засвидетелстват, че едва свързват двата края. Какво е това богатство? Но ние също трябва да се замислим за духовния смисъл на това понятие.
Ако внимателно се вгледаме как осъществяваме своето православие, своята вяра, своето спасение, тогава можем да видим, че често се уповаваме не на Това или не на Този, на Когото следва да се уповаваме. Ние си представяме, че сякаш мислено се договаряме с Бога какво трябва да изпълним, за да получим в замяна спасение. Но Бог не ни обещава това. Ние можем дълго да се молим и да считаме, че нашата молитва значи нещо. Ние можем много дълго да постим и да считаме, че и нашият пост значи нещо. И заради това после, с течение на времето буквално да изискваме от Бога да ни посети, да отвори нашите сърца, давайки благодат и усещането за това, че Той е близко до нас и че спасението не е далече от нас.
Но какво ни казва Божественото откровение и откровението на светите отци, как и чрез какво се спасяваме? Най-важният, стратегическият момент на нашето спасение развит в посланието на апостол Павел до Римляните. Апостолът казва, че Бог ни спасява чрез вярата, оправдава чрез вярата (вж. Рим. 3:21-30). Свети Йоан Златоуст, обяснявайки тези думи, разсъждава така: едната вяра не е достатъчна за спасението; но за да не ни спаси без нас, Бог изисква от нас вяра. Вярата спасява, но не сама, а чрез Бога; Бог иска – и вярата спасява.
Затова най-важното е да разберем каква вяра иска от нас Бог, чрез каква вяра Той ни нас спасява? Нали можем да наречем вяра, всичко, каквото поискаме. Иначе Свещеното Писание, Божественото откровение, Църквата Христова ще изисква от нас една вяра, а ние под вяра ще разбираме нещо друго – това, което сме измислили сами за себе си. Ние ще мислим, че сме разбрали Църквата, че се намираме във вярата и се спасяваме, а всъщност да сме далеч от спасението, колкото оттук до небето.
С какво започва истинската вяра в истинския Спасител за тези, които търсят спасението, което предлага Светата Църква? Свети Игнатий Брянчанинов казва така: за човека, който не осъзнава своята греховност и своята погибел, небето е затворено. Той не може да повярва в Христос, той не може да приеме Христос като Спасител, т. е. източник на истинската вяра за човека е осъзнаването на неговата греховност, на неговата немощ. Да се вгледаме внимателно в себе си: кой от нас може да изповяда своята немощ и греховност? Кой иска да направи това? Малцина.
Законникът, който бил богат, и вярвал, вероятно, че това богатство е Божие благословение за неговия праведен живот, изведнъж се оказва далеч от спасението. И апостолите, чувайки това, недоумяват и питат Христос: „А кой може да се спаси?” (Лк. 18:26). И тогава Христос казва: „по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Но невъзможното за човеците е възможно за Бога” (вж. Лк. 18:24-27). Спасява ни Бог! И всяко мъдруване, опиращо се на измислено, създадено по собствено своеволие богатство, изключващо абсолютността на упованието на Бога, е най-главната преграда за спасението, една от най-драматичните и често срещащи се грешки.
Всемилостивият Господ да помага на всички нас да дойдем до осъзнаване на тези прости евангелски истини, да ни дарува мъдрост да се откъснем от лъжливото богатство, да ни удостои да намерим истинско упование на Единствения, Който дарува вечно спасение!Амин!
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев