В името на Отца и Сина и Светия Дух! Без любов изпълнението на задълженията прави човека раздразнителен, компетентността без любов – придирчив, истината без любов – жесток…, вярата без любов – фанатик. То ест тогава, когато човек поставя на първо място външните религиозни правила, някакви формалности, забравяйки, всъщност, за човека. Както Господ казва на друго място: „Не човек е за съботата, а съботата за човека”.
И ето днешното повествование за изцелението на прегърбената жена представлява такава ярка илюстрация на ето такъв фанатизъм. Господ не веднъж нарушавал съботата именно от любов към човека. Той привежда за пример правилата, които били в съботата: можело да отвържеш осела или вола, или овцата и да ги напоиш в събота, защото разбираемо е, че през денонощието животното трябва да пие вода. Или друг път Той казвал: „ако на някого оселът или волът, или овцата падне в яма, няма ли тозчас да го извади в събота? Колко пък човек е по-ценен от овцата!”. И Той не следва да чака друг ден, а незабавно да изцели тази жена, която е могла да приеме тази Божия благодат.
И ето за нашия живот е също много важно, защото нерядко става така, че вярата на човека се насочва към външни признаци, някакви външни знаци. Разбира се, правила са нужни, винаги. И, разбира се, някакви религиозни правила също са необходими, те регулират нашия живот. Но когато предстои избор между съблюдаването на правилата и човека – тогава все пак, разбира се, винаги трябва се предпочете човека, защото те са за човека.
И апостолското четиво, откъсът от посланието до Ефесяни, което предваря евангелското четиво, ни говори за същото, макар външно да изглежда, че става дума за друго. За това, че нашата борба не е против плът и кръв, а против духовете на поднебесната злоба.
Ето в този епизод с прегърбената жена, началникът на синагогата упреква идващите хора, е, косвено, разбира се, и Самия Иисус, че Той нарушава съботата, че има шест дни в седмицата, през тях се изцелявайте, а не в съботния ден. И работата не е в това да осъдим този човек, колко е лош, може човекът сам по себе си и да е добър, но не му достига любов. И ето вярата му, може би, е много гореща и той живее благочестиво, и спазва всичко, и постите, и всичко и всичко… Но ето без любов вярата му го прави фанатик.
И ето всячески трябва да помним, че трябва да осъждаме не него, а ето този дух на фанатизъм, духът на отсъствие на любов, духът на някаква неправилна ориентация и неправилно подреждане на приоритетите в нашия живот. И точно за това говори и апостолът, че нашата борба не е против плът и кръв, а против ето този същия дух. Когато виждаме наоколо всичко: и користолюбие, продажност, корупция, и така нататък, това е също духът на поклонение на златния телец, поклонение на богатството. Когато на първо място човек поставя престижа, да се поперчи пред другите каква скъпа кола има, златен мобилен телефон, и прочие, прочие, а не това – на каква цена е постигнато всичко това; колко много хора си броят всеки петак. А хората забравят за това и ето този дух на печалбарство, именно той прави хората жестоки, бездушни.
И за това говори и апостолът – „как да се противостои на това?” Не да се осъжда човека, а самата тази нагласа, ето този дух, който неправилно насочва човешките сили. И затова казва: „Приемете Божието всеоръжие. Станете, като си препашете кръста с истина” – т. е., преди всичко сами да бъдем в истината, тогава ние можем да противостоим на този дух, за да не ни завладее. „Облечете се в бронята на праведността” – т. е. да постъпваме праведно, да не си позволяваме някакви постъпки, които действително са безнравствени. „Обуйте нозете си в готовност да благовестите мира” – толкова поетичен образ, т. е. готовност да говорим за мира, „блажени са миротворците, които ще се нарекат Синове Божии”. Готовност именно да примиряваме там, където има вражда. „А над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия”. Щитът на вярата, т. е. през цялото време да помним в какво вярваме. Ние вярваме в Царството Божие, което ще дойде; ние вярваме именно в крайната победа на доброто, макар външно, когато виждаме заобикалящия ни свят, злото да изглежда всемогъщо. „Вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово” – т. е. всички останали оръжия са оръжия за защита, единственото оръжие за нападение е духовният меч, който е Словото Божие.
Апостол Павел писал това послание, намирайки се в тъмница, в окови, заради проповед на християнството. И той, очевидно, наблюдавайки воините, които го охранявали, пренесъл всички тези оръжия на воина и върху духовната бран, която трябва да водим всички ние.
Нека помним това, да помним това евангелско четиво. И винаги у нас да има съчетание, съединение – на любовта към Бога и любовта към човека. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев