Сърдечно поздравявам всички вас, отци, братя и сестри, с особения неделен ден, който на езика на църковния устав се нарича Неделя на отците. Неделята на светите отци – това е последната неделя преди Рождество, когато ние възпоменаваме, както и в предишната неделя, тези, които предшествали Христос Спасителя, близките Му по плът роднини, започвайки от Авраам.
Навярно, всеки, който макар и малко познава историята, ще каже: „Какви пък са тези роднини и близки? Две хилядолетия отделят Спасителя от Авраам - как може да ги наричат близки?” Но нека се замислим за това, за което ние рядко, а, може би, и никога не мислим: а откъде идваме ние, нали всеки от нас носи в себе си минало с продължителност на хилядолетия? Ние сме част, ние сме малко звено в тази верига и, ако Господ благослови човешката история, и след нас ще има още звена. Така, в нас е миналото на цялото човечество; в тялото на всеки човек – гените на тези, които са съществували хилядолетия преди нас. В най-добрия случай ние знаем своите прадеди, прародители, прапрародители, а по-нататък - тъмнина. Но нали това не значи, че ние сме дошли в този свят някъде отвън. Ние сме от тези исторически недра, ние сме от тези хора, които ние не познаваме, но ако не бяха те, нямаше да ни има и нас. Това са нашите близки хора, това са тези, чрез които ние сме дошли в света.
Ето също и Господ Иисус Христос в Своята човешка природа носи гените на предшестващите Го много и много поколения. А нали различни хора са предшествали Господа. Някой от тях е бил голям праведник като Авраам, някой грешник като Соломон - каещ се, но грешник. И Господ се въплътил, приел плът не само от праведници, но и от грешници. В какво е величието и смисълът на Божественото въплъщение? В това, че, влизайки в човешка природа, Господ със Своя кръстен подвиг изкупва и обновява целия човешки род. В Христос всички се спасяват.
На никого от нас не е дадено да каже, че от нашия живот зависи съдбата на същите тези отминали десетки, стотици, хиляди поколения. Но, все пак, ние генетически сме свързани с нашите далечни предци, и в нашия живот те или се посрамят, или се прославят. Днес ние чухме в Евангелието (Мат. 1:1-25) имената на предците на Спасителя от Авраам до Давид, от Давид до Йосиф, и във всички тези предци Господ се прославил – Той ги спасил със силата на Своето Възкресение. На нас не ни е дадено така да влияем на миналото, но и в нашия живот или се прославят поколенията на незнайните ни многочислени прародители, или се посрамят.
Ето защо човек носи отговорност не само за настоящето, не само за бъдещето. Той и за миналото носи отговорност, за да не проклинат заедно с него и предците му, та никой да не каже: „Този човек направи толкова зло, така че, може би, и предците му са били такива, иначе откъде би се взел този изверг, този грешник, този престъпник? И така, всеки може или да прослави, или да опозори не само най-близките си родственици, но и далечните предци.
И в този смисъл днешната неделя, когато ние прославяме паметта на предците по плът на Господа и Спасителя, които Той прославил и спасил, ни дава повод да се замислим за това, което ние самите вършим. Ние ставаме по-добри или по-лоши от предходните ни поколения? Какво означава звеното, отъждествявано с думата „аз”, в тази верига – дългата верига на човешкия живот? Ще бъде ли това звено златно или звено ръждиво, разпадащо се, поразено от греха и, нещо повече, носещо греха и в миналото, и в настоящето? Нали всеки човек носи пред Бога отговорност за миналото, за настоящето и за бъдещето.
Понякога, слушайки какво говорят възрастните хора, тези, които са преживели тежък живот, днешното поколение, особено младежта, даже не могат да си представят що за живот е бил. Действително, хората са живели бедно, в опасности, в скърби, и, навярно, всеки тогава е мечтал, че в неговите деца, в неговите внуци ще се реализират неговите надежди. Всъщност, родителите така и се отнасят към децата - те живеят заради това децата им да живеят по-добре. Най-често с този израз се свързва материалната страна на живота, но нали най-важното е детето да бъде духовно по-добре от своите родители, и, следователно, върху тези, които живеят сега лежи невероятна отговорност пред техните най-близки предшественици, родители, баби, дядовци и, както аз вече казах, пред хиляди техни предци, както и отговорност пред бъдещето. И никой от живущите сега не трябва да бъде слабо звено в тази верига.
И ако ние чувстваме, че изнемощяваме, че силите ни съвсем не са толкова много, както у нашите родители, че и вярата в нас не е такава, че сме люлени от вятъра и лесно падаме в изкушения, тогава колко важно е да си спомним за миналото, за светците и героите, за тези, които защитавали Родината, защитавали вярата, които създавали това, което е повлияло на цялата последваща история на Отечеството! Никога не трябва да се дистанцираме от тези герои и светии и да казваме: „Е, къде съм аз…” Те пък са в същата верига, в която си и ти. Просто ти не знаеш, кой е бил в твоята историческа верига - може би, светии, праведници, угодници, герои, макар и не от световен мащаб, но достатъчно, за да станат герои.
Слушайки днес удивителното Евангелие, разказващо за родословното дърво на Господа и Спасителя, неволно се проникваме от мисълта за това, което Господ е направил за всички нас: за тези, които са Го предшествали и за тези, които живеят след Него. Ние с вас сме след Него. Ние се събираме в Негово име, ние вярваме в Неговата спасителна мисия, ние се причастяваме с Неговите Тяло и Кръв. Той направил за отминалите и за бъдещите поколения това, което само Бог можел да направи. Но Той направил това не като гръмовержец, не като някаква велика сила, намираща се вън от човешкия живот, - Той направил това като човек, влязъл чрез въплъщението в историческата тъкан на човешкия род.
И затова в навечерието на Рождество Христово нашата особена молитва към Родилия се във Витлеем Господ и Спасител, Той, Който извел от ада светиите, които Го предхождали, възвисил всички, които са били преди Него и положил основата на спасението за тези, които са след Него, да не ни оставя със Своята велика милост, но да помага на всеки, според степента на силите си да се съедини с вечния Бог, въплътил се в човек, да направи така, че миналото, настоящето и бъдещето, при нашата, макар и малка, но реална помощ и при нашето участие, да се възсъединят в едно цяло, за слава на родения в плът наш Господ и Спасител. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев