Скъпи братя и сестри, от сърце Ви поздравявам с големия празник Рождество Христово!
Всички обстоятелства, съпровождащи Раждането на Господа Иисуса Христа, имат за нас дълбоко значение.
Ние знаем, че Господ се родил в пещера, където гледали животни. Напълно естествено е, че там имало и кал, и нечистотии. Всичко това е образ на душевното състояние на човечеството, в което то се намирало към времето на идването на Спасителя.
Тази кална пещера е и образ на нашето сърце. Чревоугодие, пиянство, блуд, гордост, тщеславие, осъждане, ненавист един към друг – всичко това се е загнездило в нашето сърце.
Но милосърдният Господ не се погнусил от тази нечистота и сега не се гнуси от нея: Той идва при нас, когато ние искрено я осъзнаваме, оплакваме и умоляваме Господа да ни окаже милост, да ни очисти, да направи калния вертеп на нашата душа храм Божий, към което сме призвани по думите на Апостола: „Вие сте храм Божий и Духът Божий живее във вас”.
Ето друго обстоятелство. Пастири пазели през нощта своите стада. Те не спели. И когато се родил Спасителят, им се явил Ангел Господен и възвестил голямата радост, възвестил за раждането на Спасителя на света. Скоро и те самите видели новородения Богомладенец. Какво означава това?
Ако ние бодърствахме над своите сърца, над своя ум, над своите влечения, над своего рода „стадото” на нашите помисли, чувствания и т. н., тогава и ние бихме сме удостоили да ни се явят Ангели Божии, и Самият Господ би ни се явил. Защото който от все сърце се моли на Господа, достойно се причастява със Светите Тайни, той се удостоява с най-голямата, непостижима милост: „Който яде Моята Плът и пие Моята Кръв пребъдва в Мене и Аз в него” – ето какво обещава Господ.
Както пастирите бдели за овците, така и ние трябва да следим за своите постъпки, думи, мисли, чувства. И както тези пастири прогонвали вълци и крадци, така и ние би трябвало да прогонваме от своето сърце всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и пожелание и да насаждаме само доброто. С това бихме се уподобили духовно на евангелските пастири и биха ни се явили Ангелите Божии, както се явяват те на светите угодници. Те биха ни утешавали, очиствали нашите души и нашето сърце от кален вертеп би станало храм Божий, в който би почивал Духът Божий с Отца и Сина.
Още едно обстоятелство – това е Витлеемската звезда. Влъхвите от Изтока, очакващи раждането на Царя юдейски, като видели звездата, се отправили на далечно и извънредно трудно пътешествие, за да достигнат до новородения Цар, да Му се поклонят и да принесат дарове от чисто сърце.
Тази Божия звезда ръководи и всеки християнин. Господ следи за всеки от нас. Никой не е оставен от Господа. Както майката жалее за своите деца, така Господ жалее всеки човек, всеки грешник. И Господ се радва, и цялото небе се радва за обръщането и спасението на всеки човек.
Както Господ водел влъхвите чрез звездата и ги довел отначало в Йерусалим, а после и до самото място, където се намирал Спасителят, така и Той води всеки от нас постепенно към спасение. Ако бихме били внимателни към своя живот, особено през изминалата година, бихме видели как Господ промишлява за нас: за земното благополучие, ако то е полезно, и за вечното спасение на нашата душа.
Сам Спасителят в Евангелието казва, че косъм не пада от главата на човека без Божията воля – така внимателно Господ следи за всеки от нас, така жалее, така иска спасението на всеки, дори на най-отчаяния грешник.
Господ направлява, устройва обстоятелствата по такъв начин, че за човека да бъде най-лесно от всичко да се спаси. Понякога, например, човек се намира в такива обстоятелства по такъв начин, че в даден град, на дадено място не може да се спаси. И тогава Господ устройва така, че за този човек или за това семейство възниква необходимост да се пресели на друго място.
Когато се случва някакво особено скръбно събитие, ние често не разбираме защо то се е случило, често роптаем: защо Господ ни е изпратил пожар или болест, защо не ни достигат необходими неща, а когато впоследствие се взрем в своя изминал живот, тогава ще видим как Господ е бил милостив, как Той премъдро е съдействал за нашето спасение. Така всеки човек има своя звезда, свои обстоятелства, които го водят към Бога.
И така, да се помирим с ближните, да се очистим с покаяние и сърдечно съкрушение за греховете. Да дадем обещание на Бога занапред да се борим с греха и тогава ще станем близки на Господа, родствени, родни Нему. И тогава ние не само достойно ще посрещнем празника, но в нашите души тайнствено ще се роди нашият Спасител. И душата ни от вместилище на всяка нечистота ще стане вместилище на Самия Господ.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев