В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние с вас, братя и сестри, през последните дни, особено вчера, на празника Богоявление, много говорихме и си припомняхме за Йоан Кръстител, за неговите дела, за неговите думи. И ето днес е особен ден в този смисъл, защото днес, в първата неделя след Богоявление, възпоменаваме по особен начин именно него.
При Йоан Кръстител идвали хора и питали какво да правят, за да се спасят. Важно е да отбележим, че идвали хора от определени съсловия, например, воини, митари. Йоан Кръстител им отговарял по какъв начин да изправят живота си. Евангелието като че ли не ни дава пример за среща с някакъв определен човек. Но все пак има един въпрос от конкретен човек. Това е въпросът на Ирод Антипа. Възможно е той някак също да е идвал при Йоан Кръстител и да е питал какво да прави. И Йоан Кръстител видял целия живот на този човек и отговорил направо: Не трябва да имаш жената на твоя брат Филип.
Възможно е Ирод да имал и много други прегрешения, но, навярно, именно в тази страстна безнравственост, в тази страстна постъпка била същността на неправедността на този човек. Затова Йоан Кръстител веднага му посочва именно това.
Кой бил Филип? Казано е, че брат. Но, видимо, не царстващ брат, макар всички синове на Ирод Велики да получили някаква област за управление. Но Филип нищо нямал и затова Ирод Антипа спокойно се разпореждал с неговата съдба и със съдбата на неговата жена – приближил я към себе си.
Когато Йоан Кръстител казал на Ирод какво трябва да направи, за да се спаси, последният го затворил в тъмница. В Евангелието е казано, че, когато Ирод го затворил в тъмницата, Иисус Христос се отишъл в Галилея. Той отишъл в страна, пълна с тъмнота и езичество. И това било според пророчеството, в което е казано, че тази страна ще бъде просветена със светлината на светото благовестие.
Ирод Антипа вероятно се вслушвал в Йоан Кръстител, с приятност го слушал, както е казано в Светото Евангелие, и много неща даже направил по негов съвет. Но в главното не се поправял. Йоан Кръстител държал на своето. Даже, намирайки се в тъмницата, той увещавал Ирод, насочвал го по пътя на истинското изправление, по пътя на истинския живот. Но това не се случило. В крайна сметка, както знаем, Йоан Кръстител все пак го убили, отсекли главата му.
По такъв начин, братя и сестри, ние с вас виждаме, че даже ако около нас има праведен човек и той ни посочва пътя на спасението, напълно е възможно, страстта така да ни стегне в менгеме, така да ни превърне в роби, че ние да не послушаме този човек. Даже ако мъртъв възкръсне, ние може и него да не послушаме, защото ще се окажем роби на своите страсти и своите грехове. Това е страшно, защото всъщност ние целия си живот прекарваме в такова робство, без да забелязваме това. Ние цял живот правим това, което не трябва. Вътре в себе си ние сякаш не искаме да правим това, но все едно го правим. И ето така ние се отдалечаваме от своето спасение.
Страстите могат да бъдат различни, не непременно явни, както у Ирод Антипа. Това могат да бъдат страсти незабележими – раздразнителност, нетърпение, гордост, тщеславие, вътрешни страсти, страсти от сърдечен характер, които навън, ако и да се изливат, то е рядко. Те са по-опасни, защото ние не им обръщаме внимание. Хората около нас още по-малко ги забелязват.
Ние трябва сами да се вгледаме в своето сърце и да видим, че страстите ни превръщат в свои роби и през целия си живот да полагаме усилия, за да се освободим от това робство, за да чуем чистия, ясен глас на нашия Спасител, Който явно ни посочва нашите страсти, прегрешения във Светото Евангелие.
Ние лично с Христос сякаш сме непознати, но Той непременно познава всеки от нас: нашето сърце, нашия стремеж, и Неговото Евангелие е удивителна книга, в която всичко е отправено към всеки от нас. Именно там ние можем да видим всичко за себе си, именно там може да почерпим всичко за себе си, о своята греховност, страстност. Ние можем да видим именно там пътя, своя, личен път, водещ към спасение. Затова е много важно внимателно да изучаваме словото Божие, внимателно и благоговейно да вървим след Христос. Именно днес е важно за нас да насочим към това вниманието си, защото нашето робство ни съпровожда в живота, а ние и не мислим да се освободим от него. Днес ние виждаме, че робството на греха и страстите може да доведе до смърт. Ирод Антипа умрял от ужасна смърт, а какво го чака във вечността, страшно е да помислим.
Мисълта, която ние трябва да вложим в сърцето си, това е мисълта за спасението. Ние трябва да положим всички усилия, за да станем свободни, та в тази свобода да последваме единствено правилната воля – волята Божия.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев