Скъпи братя и сестри, ние днес отбелязваме паметта на свети Атанасий Велики Свети Атанасий Александрийски, горещ борец за чистотата на Православието, защитавал Христовата Църква от еретически лъжеучения. Много претърпял Божият угодник за отстояване на правата вяра: заточения, клевета, очерняща неговото име пред императора, пред когото изпаднал в немилост и навлякъл върху себе си неговия гняв. Но паството обичало своя добър архипастир, полагащ за него душата си в борба с еретиците. Свети Атанасий могъл да избегне всички злощастия, да запази своето положение при двора, като приеме еретическата измама. Но той предпочел да върви по тесния път на спасението, помнейки думите на Спасителя: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят” (Ин. 15:20).
Житията на светиите, които се подвизавали при различни житейски обстоятелства, но били единни във верността си към Бога, в стремежа да изпълняват Неговите свети Заповеди, ни служат за пример в търсене на главното – Царството на Бога и Неговата правда (ср. Мат. 6:33).
Свети Атанасий заемал високо положение в обществото, а в Евангелието е казано: „комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква” (Лк 12:47).
Твърде често ние завиждаме на богатите хора, които от нищо не се нуждаят. На нас ни се струва, че високото социално положение дава едни привилегии и такива хора по-лесно се спасяват. Но всъщност това съвсем не е така. Всички ние сме слушали словосъчетанието „Дамоклев меч”. В преносен смисъл тези думи означават надвиснала над някого постоянна заплаха при видимо благополучие.
Този израз има следната предистория. Веднъж придворният на сиракузския тиранин Дионисий Дамокъл изказал мисълта, че императорът е най-щастливият от хората. Вместо отговор Дионисий предложил на Дамокъл да заеме неговия престол за един ден. По заповед на управника го облекли разкошно, бързали да изпълнят всяка негова дума. Но по време на пира, в самия разгар на веселието, Дамокъл внезапно видял над главата си остър меч, висящ на конски косъм и готов да падне всеки миг. Тогава той разбрал призрачността на благополучието, което така го пленявало и започнал да умолява Дионисий да му позволи да изостави трона, на което императорът печално отговорил: „Над мен такъв меч виси постоянно”.
От историята ние знаем колко печално се стичала съдбата на управниците и на техните приближени при политическите преврати Толкова е изменчиво и кратковременно благополучие на този живот, така лесно повяхват неговия блясък и слава.
Но даже пребивавайки на висотата на положението, християнинът не ще живее „прохладно” – твърде много души са му поверени, за които му предстои да даде отговор пред Бога. На всеки Господ поверява кръст, – кой какъвто може да понесе. И житията на светиите за потвърждение за това. Нека благодарим на Бога, че Той не ни изпитва с непосилни тегоби и да се стараем да се приближаваме към Него с молитва, с дела на християнска любов към ближния, с причастяване със Светите Христови Тайни, с трудове по изправление на своите греховни навици. За спасението на душата не трябва да мечтаем за големи подвизи, но да полагаме ежедневни усилия, за да останем верни в малкото (вж. Мат. 25:21), тогава, с помощта Божия, ще се получи да свършим и многото.
В една притча се разказва как игуменът на един манастир благословил послушника да окоси манастирското поле. Той дошъл, видял, че то е голямо и от униние заспал, даже не започнал да се труди. Игуменът дошъл да види резултата от работата и го заварил спящ. „Полето е твърде голямо, аз сам не бих се справил” – започнал да се оправдава послушникът. „Поне да беше окосил мястото, където си спал, работата би напреднала” – казал игуменът.
Така и ние, когато четем Божиите заповеди, си мислим: „Нима е възможно да ги изпълним?” Възможно е. Трябва само да започнем. И да помним, че за Господа са важни не делата сами по себе си, а този дух на покаяние, към който те ни привеждат, съзнанието за нашата духовна немощ. „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш” - казва Псалмопевецът (Пс 50:19).
Нека Господ да ви укрепи по пътя на спасението по молитвите на свети Атанасий Велики.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев