„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр.13:7).
В историята на Църквата имало немалко наставници: ето и апостолите, и светите отци, и духоносните старци. Но само на трима от всички Църквата е дала наименованието „вселенски велики учители и светители”. Днес ние празнуваме паметта на тези хора – светителите Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст.
Тези свети отци живели в епоха, когато християнската Църква едва-едва получила свобода и езичеството било още силно. Ето тази е епохата, която наричат късна античност. В тази епоха в Църквата се вляла свежа кръв в лицето на навлизащите в нея хора, но, от друга страна, в Църквата възникнал проблем, защото за първи път възникнало лъжеучение, което обхванало цялата Църква – лъжеучението на Арий. Учението, което провъзгласявало, че Синът не е Бог по Своята същност, а само най-висшето от творенията. Тази ерес заплашвала самото съществуване на Църквата. И на тримата вселенски учители, по Божи Промисъл, се паднала най-тежката задача да отстояват православната вяра в такива условия, когато, както изглеждало, вече самите основи се разклащали, когато в целия Православен Изток настанало такова време, че докрай православен останал само един епископ – свети Атанасий Велики. На Запад също имало колебания. Императорската власт всячески поддържала арианите.
И в тези условия светите вселенски учители показали пример за отстояване на вярата. Ние знаем от техните жития, че те произлизали от благочестиви, святи семейства. Ние знаем, че Василий Велики впоследствие в достатъчно млада възраст – на 40 години - възглавил една от ключовите катедри на Изтока – катедрата на Кесария Кападокийска. И тук се проявил като истински труженик, отстоявайки православната вяра, и като архипастир, наставлявайки паството си и грижейки се за него. Свети Григорий Богослов бил човек, който през целия си живот мечтаел за съзерцание. По воля Божия той бил принуден в края на краищата да заеме столичната катедра – Константинополската. И тук трябвало, практически в самота, да отстоява православната вяра, да събира разпръснатото паство. Свети Йоан Златоуст, живял малко по-късно, произхождал от тогавашната, може да се каже, провинциална Антиохия. Той бил поканен на Константинополската катедра като проповедник. И тук той бил принуден да се сблъска с нравите и неблагочестието на тогавашния столичен клир, с нравите на обществото и даже със самата императрица Евдоксия, която го ненавиждала за изобличенията, за това, че той призовавал за помощ на бедните. И неговият живот бил наистина подвижнически, а кончината му мъченическа. Последните години на свети Йоан Златоуст преминали в гонения, в неимоверно тежки условия, които той много смирено описва в своите писма.
На какво преди всичко ни учи подвигът на тези свети угодници Божии? В Свещеното Писание се казва, че цел и смисъл на християнския живот е Богопознанието. „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Ин. 17:3). И на тази задача светите отци посветили целия си живот, за да провъзгласят, да разкрият и формулират догмата за Света Троица, а, от друга страна, със своя живот да явят любовта, която е в Светата Троица. Свети Григорий Богослов казва удивителните думи, че блаженството на праведните в бъдещия вечен живот ще се заключава в постигане на Божествените догмати и преди всичко в постигане догмата за Света Троица. И днес би ни се искало да поговорим за Богопознанието, за това, което е център и смисъл на християнския живот.
Светите отци и преди всичко вселенските учители ни учат, че пътя към Бога е път дълъг. И този път преминава през три етапа. Първият е етапът на очистване на сърцето, когато човек, отегчен от всякакви страсти, трябва, принасяйки покаяние, да се очисти. Това е необходимо условие за Богопознание, защото ако не стане очистване на сърцето, тогава човек може да се ограничи само с четене на книги, но, всъщност, не познава Бога. Ние знаем от житията на светите угодници, чиято памет днес честваме, че техният път започнал в пустинята, в уединение. Светителите Василий Велики и Григорий Богослов се подвизавали в Кападокийските пустини и там формирали правилата на монашеското жителство, живеели сами съгласно с тези правила като подвижници, като удивителные примери за аскетизъм. Свети Йоан Златоуст също прекарал няколко години от своя живот, в младостта си, в пустинята. От тях две години той провел в самота. И там, съзерцавайки Светата Троица, той очиствал своето сърце.
Вторият етап, водещ ни към Богопознание, - това е етапът на просвещaване на ума. Когато човек очисти своето сърце от страстите, от страстните движения и помисли, той се удостоява с познаване на Божия Промисъл, с познаване на волята Божия. Тогава човек вече не по книгите, не по съветите на други хора, но по Откровение от Самия Бог, може да изрече истината, да изрече волята Божия. Светите вселенски учители, когато възникнал въпросът за противостоенето на еретиците, говорили не от книги, те говорили от този опит, който Господ им дал да преживеят. А този опит се заключавал преди всичко в това, че Господ е Личност, че Господ – това е Този, Който не е нещо абстрактно, което се намира някъде зад пределите на моето познание, някъде зад облаците; това е Този, Който е с мене, Който общува с мен. И ето именно благодарение на разбирането, че Бог преди всичко е Личност, Василий Велики смогнал да формулира този удивителен догмат, че Лицата на Света Троица – това са Личности.
И третият етап на Богопознанието – това е непосредственото приобщаване към Бога, това, което светите отци наричат с думата „обожение”.Както, ако в огън се постави метал: той ще се разтопи и ще стане червен, и тогава вече е невъзможно да се отдели металът от огъня,защото самият метал носи в себе си огън. Това е и Богопознанието в истинския смисъл на тази дума, когато човек вече не се нуждае от никакви думи, когато, както казват светите отци, в мълчание се извършва проникването на човека в Бога и на Бога в човека. Както и Христос казва: „Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас” (Ин.14:20).
Днес, скъпи братя и сестри, е много важно да се замислим за това как живеем ние с вас, борим ли се със своите страсти. Понеже, ако ние не се борим, така и ще си останем недоучили. И да даде Бог, ние с вас, взирайки се в живота на отците – на вселенските велики учители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, да се учим на борба със страстите и да проявяваме ревност за по-големи дарове, така че, някога заедно с тях в Царството Небесно да прославяме Светата Троица - Отца и Сина и Светия Дух, амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев