Скъпи братя и сестри, днес, в навечерието на Великия пост, ние правим помен за починалите. Задушница има за нас двойно значение. На първо място, преди началото на особените покайни дни, в които ние ще просим от Господа милост за себе си, ние самите вършим милостиня (вж. Иак 2:3), молейки се на Бога за помилване на тези, които са преминали от този временен живот във вечния живот, без да успеят да се подготвят за него, без да са се примирили с Бога и ближните, изпросвайки от тях прошка и вече не могат сами нищо да сторят за спасението на душите си.
Ние знаем, че смъртта понякога застига човека внезапно, неочаквано, скоропостижно, затова в съборната църковна молитва ние се молим за „християнска кончина на нашия живот, безболезнена, непосрамена, мирна и за добър отговор на Страшния Съд Христов”. Но ще бъде ли нашата кончина такава, зависи не само от Божия Промисъл, но от нас, от нашето духовно състояние.
Затова второто значение на задушница се състои в напомнянето за преходността на земния живот, където ние сме само временни странници и на всички ни предстои веднъж да престъпим прага на смъртта, за което ние се стараем да не мислим, живеейки безгрижно подобно на това насекомо, за което говорил преподобни Амвросий Оптински: „Когато слънцето свети, тогава то лети и си припява: „мои са горите, мои са полята!”, но стига да се надигне вятър, или да потече дъжд то се вкопчва в малкото листенце и го умолява „Не ме изтръсквай!”. Така живеем и ние, без да се замисляме, кроим планове за живота, без да изпросваме за тях Божието благословение, забравяме мъдрите думи, че човек предполага, а Господ разполага. И възможно е, нашият живот да бъде прекъснат по-рано, преди да пристъпим към реализация на тези планове. Тогава за нас ще има значение само едно – духовната милостиня за нас на нашите близки и молитвата на Църквата.
А днес ние сме се събрали да отдадем дължимата любов към нашите покойници, да принесем за тях нашите молитви към Бога. И в това се заключава истинската любов към тях, че ние не забравяме преминалите в другия свят, подаваме за упокоение на душите им милостиня, молим се за тях. Това е много по-важно от най-скъпите паметници, които родствениците се опитват да поставят на гробовете.
Помня, един възрастен мъж молеше своите деца, когато умре, да поставят на гроба му прост дървен кръст, защото скъпите паметници се поставят не заради починалия, а заради тщеславието на близките, за да видят хората как децата, например, са обичали своя баща. При това твърде често се случва, когато родителите са още живи, ние проявяваме към тях недостатъчно любов, внимание, грижа; особено не ни достига търпение да им услужим, когато те се намират в преклонна възраст. За съжаление, става и така, че родителите, отгледали и възпитали своите деца, ги пращат в старчески дом, изгонват ги от домовете им. Хората, които са отдали целия си живот на своите деца, стават ненужни за тях. Затова, скъпи братя и сестри, нека и приживе внимателно да се отнасяме към своите близки. А кои са наши близки, за това говори Свещеното Писание – това са всички тези, които ни заобикалят по отношение, към които ние можем да изпълним заповедта за любовта, постъпвайки милосърдно (вж. Лк 10:29–37).
Искам да ви пожелая да се стараете винаги да живеете в съгласие със Словото Божие, да обичате живите и умрелите така, както учи Светата Църква, да се пазите от неблагодарност по отношение към тях, по-често да ги споменавате не само в домашната молитва, но и в храма, защото тази молитва е много важна.
Нека, скъпи, да помним и,че нашият живот е също бързопреходен. Светите отци поясняват защо ни е нужна тази памет, която в православието се нарича „памет смъртна” и какви плодове дава тя: „Помни смъртния час и во веки не ще съгрешиш”. Ако ние имаме пред мисления си взор този час, когато ще застанем пред Божия Съд, тогава, разбира се, ще започнем много по-внимателно да се отнасяме към своя живот, като се пазим от лекомислени постъпки, немарливост и услада от греха, и така, готвейки се всеки ден за смъртта, ще се научим да живеем смислено.
Нека Господ да ви пази със Своята благодат, подавайки Своите велики и богати милости, и да дарува на всички, за които ние днес възнасяхме молитви, вечен живот в Царството Небесно. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев