В Житията на светите една от най-прекрасните страници е тази, в която се описва подвига на светите четиридесет мъченици. Ние сме чели в Житията на светиите за това на какви многоразлични мъчения са подлагали мъчителите първите християни, които умирали за Своя Спасител, без да се отричат по никакъв начин от вярата в Него.
Необичайно било страданието на четиридесетте мъченици и след много изтезания, в края на краищата, мъчителите ги заставили да влязат в полузамръзналото езеро.
Повели тези четиридесет човека, непобедени от страшните мъчения, и от глада, и от студа, и те стоят там, ободряват се един друг и, въпреки физическите страдания и мъчения, духом се радват, съзнавайки, че Господ благоволи към този подвиг, този подвиг на тяхната голяма вяра.
Но ето, един от тях не издържал, изпаднал в малодушие, избягал от леденото езеро, както се говори в Житията на светиите и се втурнал в зданието – в натоплената баня, която била на брега специално, за да видят и разберат страдащите колко лесно е спасението от мраза – само се откажи от своето изповедание и иди там да се сгрееш.
Той избягал от водата, но когато влязъл това топло помещение, умрял внезапно. И ето стражът, войник, който стоял там, наблюдавайки за реда, вижда, че от небето се спущат четиридесет блестящи, сплетени венци върху главите на тези мъченици. Но венците, които се спускат са четиридесет, а мъчениците са тридесет и девет, защото един не издържал и погинал. Виждайки всичко това, стражът се хвърлил във водата, възкликвайки: „И аз съм християнин!” И всички четиридесет венци се спуснали върху главите на мъчениците, включвайки този новия, който се присъединил към тях.
Всички винаги много обичали това трогателно повествование и много витии и проповедници говорели на тази тема. Действително, когато ние четем за такава твърдост, за такова мъжество, с каквото те понасяли тези мъчения, страдания, не ни ли става срамно за нашето малодушие?
Сега православният човек често се бои да се прекръсти пред другите, минавайки покрай Божия храм, или въобще да се прояви като християнин. А тогава християните, без да говорим за всякакви подобни дреболии, смело отивали на най-люти страдания, защото пламенеели от истинска вяра.
Църквата поставя пред нас техния пример през Великия пост, когато е време за особения подвиг на поста и молитвата. Църквата ни призовава към тяхната твърдост и да вземем пример от тяхната неотклонна и до смърт постоянна вярност към Христос. Тук се сбъднало и това, което е казано в Апокалипсиса: „Бъди верен даже до смърт и ще ти дам венеца на живота”. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев