Днес на Литургията ние четохме Евангелието от Йоан, в което светият апостол и евангелист ни предавам събития, предшестващи Кръстните страдания на Господ Иисус Христос. Ние знаем, че Христос вече възкресил от мъртвите Своя приятел Лазар и тази вест тутакси се понесла по Витания и цяла Юдея, поразявайки сърцето на хората със своята необикновеност, давайки надежда за изменение в живота, пораждайки вярата в освобождението от поробителите.
Огромно число хора, идващи в Йерусалим за празника Пасха, живеят с тази мисъл и с вярата, но всички те различно възприемат целта на идването в света на Христос. Разликата е в това, че някой възлага надежди на проповедника, а някои, обратното, хранят към него сатанинска злоба, желаейки да Го погубят. Те считат, че именно Той станал разрушител на лъжливи митове, които се създавали в продължение на много години с помощта на римската държавна власт.
Изпълнявайки пророчеството, Господ идва в Йерусалим, кротко и смирено, но като Цар. В древността съществувал такъв обичай: когато царят отивал на война, тогава възсядал кон, а ако идвал с мир, тогава встъпвал в града на осле, кротко животно. И ето Господ, давайки на хората да разберат, че Той дошъл не за целите на войната и разрушението, а носейки със себе си особен мир и царство, встъпва в Йерусалим.
Жителите, идващи на празника Пасха, знаейки за месианското пророчество, приветствали Иисус Христос, радостно възклицавайки: „Осанна Сину Давидову!”. Думата „осанна” се превежда като „спаси ни сега”.. За какво спасение мечтаел тогава народът, за какво избавление, какво очаквали хората? Те желаели външни преобразования, които Христос не им дал .
Ето и днес, много векове по-късно, ние преживяваме това евангелско събитие, ставаме участници в Свещената история. Ние идваме в храма с върбови клонки като възпоменание за този ден, когато Бог влязъл в Йерусалим и възклицаваме „Осанна във висините!”. Какво очакваме от Господа? Това, че всичко наоколо ще се промени и ние ще влезем в царство, което коренно се отличава от реалиите на днешния ден? Колко горчиви в такъв случай ще бъдат нашите разочарования! Господ променя не това царство, не държавния строй, не политическата и икономическата формация, Той променя нашето сърце! Бог прави това в този случай, ако то е отворено за Него и ние сме готови да приемем кроткия Бог в своя живот. Ако пък не правим това, тогава нищо не ще се случи нито с нас, нито с нашите близки, нито с това, което ни заобикаля.
Ние често робуваме на външните атрибути, даже в религиозния живот, считайки, че традицията, която ние следваме, е първенствуваща, опитваме се в нищо да не отстъпваме от традициите на своите предци. Нали всички ние знаем, кога се боядисват яйца за Пасха, как се пекат козунаци, кога се освещава върбата и точно спазваме тези обичаи. Но съблюдаваме ли ние най-главното! По-важно от всичко е да съхраним любовта към Бога в своето сърце. Именно любовта към Господа била най-главната и неотменна традиция на нашите предци. Такива хора има и днес, те живеят сред нас. Ако тях ги нямаше, тогава светът отдавна вече, както се казва, би „излязъл от релсите”.
Днес ние си припомнихме от Евангелието прекрасното дело, което извършила сестрата на Лазар Мария. Тя купила скъпоценно миро и го изляла не върху главата на Господа, а върху Неговите нозе, после ги изтрила не с кърпа, а с косите си. Това бил най-голям жест на любов и благодарност към Господа. Мнозина осъдили постъпката на Мария, в това число и предателят Юда - ученик на Иисус Христос, който казал, че по-добре би било да продадат съда със скъпоценното миро и да раздадат парите на бедните. Господ пък я оправдал, като отговорил, че „бедните винаги имате при себе си и когато поискате, можете да им сторите добро, а Мене не винаги имате”. Господ открил на хората тайната на любовта, която не обръща внимание на думи, породени от неразбиране и злоба, които звучат отстрани. Нали обичащото сърце винаги има пред себе си само предмета на своята любов.
Днес, скъпи мои отци, братя и сестри, на всички вас желая да се съсредоточите върху най-главното, особено преди дните на великата Страстна седмица, да не се разсейвате от външното и да запазите вътрешния ред на своите души и мисли, който, безусловно, трябва да ни бъде продиктуван от Божествената любов към всеки от нас и от нашата ответна любов към Господа и Спасителя. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев