Страстната седмица започва с четене на Евангелието. Първата част се чете на утренята, а втората - на Литургията. Тези две четива от Евангелието се обединяват от упоменаването за смоковницата.
В утренното четиво евангелистът ни разказва как Господ, излизайки от Йерусалим след Своя тържествен вход, по човешки поискал да вкуси храна. Той видял в далечината смоковница, която била пълна с листа и се надявал, че ще намери макар и един плод, за да утоли глада си.
Земята на Палестина е такава, че твърде много растения, включително и смоковницата, два пъти в годината принасят плод и на тях винаги може да се намери смокиня, ако не свежа, макар и миналогодишна. Този плод е способен да утоли жажда и глад. Когато Христос се приближил до дървото, освен листа Той нищо не видял. То се оказало безплодно. Смоковницата просто зеленеела, хранейки се със земните сокове, но не принасяла плодове. И ето Иисус изрекъл Своето Божествено слово и смоковницата изсъхнала. Това станало, за да не не съблазнява никого и да не изкушава със своята зеленина, непринасяща никакъв плод.
В Евангелието пък, което четем на Литургията, също се споменава смоковницата. Господ говори на Своите ученици за последните дни и за разрушението на Йерусалим, което ще стане след няколко десетки хиляди години, за последните дни на света и за Съдния Ден. Христос разказва за някои предвестници на края. Един от предвестниците на Съдния Ден ще бъде смоковницата, която отново ще се покрие с листа.
Днес, възпоменавайки думите на Спасителя, ние трябва да имаме предвид и своите собствени плодове, които сме принесли на Господа, а, може би, и не сме принесли. Не сме ли като тази безплодна смоковница, която говори за своите подвизи: колко правилно, красиво, православно живеем, как постим, молим се, а нямаме никакъв духовен плод. От това ни предпазва нашият Господ и Спасител Иисус Христос, казвайки: „Помнете за Съдния ден, в който вие действително ще дадете отговор за плодовете, които сте принесли или не сте принесли. Нали признаците за бездуховен живот – това са вътрешната опустошеност, нервозност, отсъствие на сърдечен мир и озлобеност, неумение да прощаваш на другите хора – това разбалансирано духовно състояние, в което човек пребивава, когато в него липсват благодатта на Светия Дух”. Поради човешката неправда Господ си тръгва. И тези признаци трябва да бъдат много важни, за да се определи какъв плод сте принесли, станало ли е нещо добро.
Струва си да си припомним думите на Йоан Златоуст: „Добре ми е, ако погледнал назад към изминалия пост, аз кажа, че съм се избавил с Божията помощ от един или друг порок. И горко ми, ако само не съм вкусвал блажна храна”. Ето с такива мисли, възлюблени, ние встъпваме в дните на Страстната седмица. Да си направим духовните изводи за своята мощ и немощ и в същото време да имаме в своето сърце голямо упование на Божията милост, защото никакви трудове и заслуги не мога да ни даруват възможност да бъдем редом с Господа. Да спаси нас и нашите души може само Небесният Отец поради Своята безценна милост. Може би времето на поста ни се дава не толкова, за да се изтощим, да се преуморим от бдения, пости и всичко останало, колкото, за да познаем своята собствена немощ. Та осъзнали нашата слабост, да кажем: „Господи, прости ни! Не ни стигат сили, за нищо не сме годни и стоим безплодни като смоковницата. Не стоварвай върху нас Своето проклятие, не се отдръпвай от нас. Нека Твоята Божествена благодат и милост от любов ни направи да принасяме плодове на Тебе - нашия Бог и Спасител, и на хората, и на Отечеството. Амин!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев