В името на Отца и Сина и Светия Дух! По традиция, установила се в нашата Църква, тържествените утренни богослужения се отслужват вечерта, за да дадат на вярващите възможност да вземат в тях участие, да се помолят. Ето и днес, във вторник вечерта, бе извършена утренята на Великата Сряда.
Велика Сряда е посветена на много важно събитие, което предшествало страданията, смъртта и Възкресението на Господа. Става дума за това как във Витания, в дома на Симон някаква грешна жена, блудница изляла върху главата на Спасителя скъпоценно миро.
В тази история много неща изискват пояснения. Първо, как в дома, където приемали Спасителя, могла да дойде паднала жена? Как са я пуснали там? Евангелистите отбелязват, че Симон бил прокажен, а ние знаем, че прокажените били вън от обществото, те били изгнаници. Разбира се, получил изцеление, Симон престанал да бъде изгнаник и живеел сред хората. Но най-вероятно, Симон, помнейки, че по-рано бил отхвърлен, отворил вратите за тази жена - изгнаница. И ето тя дошла и направила нещо, което излиза зад пределите на човешкото разбиране. Тя изляла върху главата на Спасителя скъпоценно миро - течност, съставена от различен рода благоухания, чиято стойност била много голяма. С миро помазвали царете; трудно е даже да си представим как тази жена купила такава скъпоценност – навярно това и струвало цяло състояние.
Историята с помазването на Христа Спасителя от блудницата, в която има толкова много неразбираеми и необясними неща, може би е разбрана и обяснена чрез смисъла на служението, което Господ извършил заради целия свят. За Господа няма изгнаници, за Него няма ни богати, ни бедних, ни знатни, ни простолюдие. Всички наши човешки условности Господ отбелязва и приема всички, включително грешниците – нещо повече, грешниците най-напред. Именно на Господа принадлежат думите: „Аз не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние” (Мат. 9:13). Затова първото, което привлича вниманието, - това е искрената, истинска любов на Спасителя към всички, включително към грешниците.
Но и това, което извършила жената, излиза извън рамките на човешкото разбиране. Разбира се, трудно било да събере такава огромна сума и веднага да я похарчи за благоуханната течност. Възниква въпросът: а какво могло да предшества приемане на толкова странното и даже опасно за тази жена решение? Нали навярно тя нямала повече никакви пари, тя обричала себе си на нищета. Всичко, което тя спестила, било дадено заради получаването на скъпоценното миро. И Господ приема тази жертва с думите: „Навсякъде, където бъде проповядвано Евангелието, ще се разказва за тази жена” (вж. Мат. 26:13).
Ето и ние с вас, хората от XXI век, си спомняме тази жена, макар и да не знаем нито нейното име, нито произхода й. За нея е известно само едно - тя отдала на Господа всичко, което имала, и, разбира се, получила опрощение на греховете. Не защото миро струвало скъпо, а защото Господ видял в тази постъпка невероятна сила на вярата и пълна готовност да отдаде себе си в ръцете Божии.
Това, което извършила тази блудница, не било нищо друго, освен концентрация на всички сили, на волята и чувствата. Това било действие с огромна вътрешна духовна сила, което и обезпечило навлизането на грешницата в другия живот. От историята на науката е добре известно, че най-великите открития и прозрения нерядко са обусловени от невероятна концентрация на интелектуална енергия. Ето и в духовния живот е същото: ако трябва радикално да изменим своя живот, тогава е необходима пределна концентрация на духовните сили, чувства, на вярата. Такъв подвиг Господ приема и отговаря на него с чудо – с чудото на изцеление от физическите и духовни болести, с чудото на опрощението на грешника.
Великият пост ни е даден и затова: да можем – разбира се, не в тази степен, както жената, която изляла миро върху главата на Спасителя, но според нашите сили – да се концентрираме, да се съсредоточим в молитвата, да изпросим от Господа помощ не в нашите ежедневни грижи, не за решение на материални или други въпроси, а за да чуемнай-важните думи, които, несъмненно, чула тази жена: „Прощават ти се греховете” (ср. Лк. 7:48). А опрощението на греховете освобождава човека от тежкия гнет и го издига на друго равнище на духовното битие.
От светоотеческата история, от историята на подвижниците на благочестието ние знаем за великите духовни победи, ние знаем за способността на човека да върши нещо невероятно в духовния живот.. И даже ако не ни достигат сили за нещо подобно, ние трябва да се учим да концентрираме своето внимание, своята воля, своите чувства в молитвата – за да получим от Господа отговор на нашите питания. И в завършека на попрището на Великия пост, приближавайки се към края на Страстната седмица, още и още веднъж да изпросим от Господа помощ за нашето духовно шествие към спасението и към Царството Небесно. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев