Всечестни отци, братя и сестри! Днес Светата Православна Църква ни предлага възпоменание на Тайната Вечеря и ние тайнствено преодоляваме времето и пространството и влизаме в Сионската горница, където Христос с апостолите за последен път в своя земен живот празнува ветхозаветната Пасха и за първи път извършва Тайнството Евхаристия, причастявайки Своите ученици със Своите Тяло и Кръв под вид на хляб и вино.
И досега хлябът и виното, разредено с вода, като символи на пълноценния и радостен живот, стават в тайнството на Евхаристията истински Живот и Радост, приобщавайки към нея всички достойно пристъпващи християни
След няколко минути ние ще внимаваме в думите на най-красивата молитва на възношението на Светите Дарове – анафората на свети Василий Велики. Тази дълга молитва е прекрасна не само със своята поетична красота, но и с красотата на отношението на Бога към човека. Думите на тази молитва с ярки и живи образи описват грижата на Бога за спасението на всички хора, живеещи сега и починали от сътворението на света насам. Описват искрената и безкористна любов на Създателя към нас, въпреки неблагодарността на хората. Въпреки това, че както ние вече знаем, преди славното Възкресение на Христос Неговият земен живот приключва с неправедно осъждаене, с мъчителна и позорна смърт и погребение.Но по време на Тайната вечеря, която ние днес молитвено възпоменаваме, Христос още бил жив и нищо не предвещавало идващата трагедия. Апостолите се намирали в добро разположение на духа и се наслаждавали на празника на ветхозаветната Пасха. Те, подобно на мнозина благочестиви юдеи, мислели, че Христос ще подчини на еврейския народ целия свят, а думите на Господа, възвестявнащи за Неговата скорошна смърт, считали за метафора и притча. И трябвало немалко време учениците Христови да разберат истинския смисъл на своето служение, те проповядвали Евангелието, т.е. благата вест за смъртта и възкресението на Бога на всички народи по земята и сами пострадали заради своята проповед.
Не следва да мислим, скъпи братя и сестри, че всичко ставащо преди повече от две хиляди години в Йерусалим няма никакво отношение към нас. Подобно на апостолите тогава и ние сега очакваме от Бога съвсем не това, което Бог желае да ни даде.
Ние желаем уютен живот, който да не ни лишава от нашите и невинни, и греховни радости, игнорирайки несъвместимостта им с Божиите заповеди.
Ние желаем силно Отечество, на което се покоряват всички неверни, при това даже не се опитваме да подражаваме на тази ревност във вярата и благочестието, която може да видим у иноверците.
Ние от време на време идваме в храма, за да принесем своята дребна лепта и вече се превъзнасяме и считаме, че сме направили достатъчно за своя енорийски храм и за спасението на своята душа, харчейки, между другото, за своите греховни пристрастия несъизмеримо по-големи суми.
Но Христос ни предлага днес не сладък живот и не уют. Не политическо единство под ръководството на някакъв силен управител или партия. Не одобрение на нашето немощно благочестие и благотворителност, а Причастие, ставащо изпитание за целия ни живот. Поставящо ни пред избор - с апостолите ли сме, или с Юда?
Христос ни предлага особено осветен хляб и вино, вкусвайки ги ние ставаме една Църква. Но това единство не ще ни избави от нашите проблеми. Въобще Бог рядко решава нашите проблеми – това е задача на нас самите и на нашите ближни.
Това единство ни заставя да живеем по друг начин и да ценим в този свят друго – Божиите заповеди. Към нас е насочено строгото слово на Църквата – или ние се разочароваме в Бога като Юда за това, че Всевишният не се отнася снизходително към нашите слабости, или с апостолите свидетелстваме, че радостта в този свят може да произтича не само и не толкова от изпълнението на нашите пррищявки, похоти и други желания, колкото от изпълнение на Божията воля. Това може да не донесем земни изгоди, няма да бъде гаранция за нашето здраве, успехи в бизнеса и в личния живот. Нещо повече, това може да бъде съпроводено с изповедничество, страдание и смърт. Но това е пътят на съвършената радост на богообщението.
Нека бъдем внимателни, братя християни!
Ако се върнем в своите домове, макар малко не изменили след Причастяването своето отношение към живота, тогава ще се уподобим на Юда, който бил няколко години редом с Бога и Го предал.
Ако ще се причастяваме и въобще ще пребиваваме в Църквата Христова само заради някакви изгоди, здраве и благополучие, тогава ще се уподобим на Юда, който бил с Бога заради собственото си обогатяване.
Ако ще сме в Църквата, само защото това е народна традиция, и „така е прието”, тогава ще бъдем осъдени с Юда и другите юдеи, пожелали да видят в Месията земен цар.
Но не трябва да се плашим. Не мислете, че пътят на християнина това е само страдания и лишения.
Не мислете, че Бог не чува нашите молитви Бог може да ни даде всичко, но само тогава, когато това е полезно за нас.
Не унивайте, защото в замяна на нашия доброволен отказ от греха Бог дава на чисто подвизаващия се неземна, най-висша радост.
Желая на всички нас да изберем апостолската част и радост и да ни укрепи в този избор в предстоящото на всички нас причастяване със светите Христови Тайни. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев