В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Днес ние сме се събрали с вас благоговейно да отпразнуваме най-скръбния ден от църковната година, денят на разпятието и погребението на нашия Господ и Бог, и Спасител Иисус Христос.
Ние чуваме от Светото Евангелие какви знамения съпровождали това ужасно събитие (Мат. 27:1-44; Лк. 23:39-43; Мат. 27:45-54; Ин. 19:31-37; Мат. 27:55-61).
За древните юдеи е било по-лесно да усетят ужаса на този момент, отколкото за нас днес. Тогава имало земетресение, пропукали се скалите, някои видели даже мъртъвци излизащи и възкръсващи от своите гробни пещери. А ние днес сме се събрали в храма в слънчев ден, в светъл ден, няма ни гръм, ни земетресение. Няма никакъв външен, природен ужас, съпровождащ преди две хиляди години Разпятието и Погребението на Господа, освен този ужас, който е в нашето сърце, освен ужаса, произтичащ от нашата любов към нашия Господ Иисус Христос.
Ние днес сме се откъснали от своите обичайни домашни дела, от своята работа и сме се събрали тук в смирение да се поклоним пред Бога, сътворил небето и земята. На Бога, Който не се е отвратил заради нас с вас да приеме човешко естество и да пострада, и да бъде убит.
Удивително, но тези, които издевателствали над Христос в момента на разпятието, пред кръста Божи, упреквали Иисус в това, че той се уповавал на Бога. „Ти се уповаваше на Бога” – казват те, - „ да видим, ще можеш ли Ти да слезеш от Кръста! Ако слезеш от Кръста, тогава ще повярваме в Тебе, ако явиш Своята сила, тогава да, ние ще Ти се поклоним и ще Те признаем за Месия”. Ето какви били настроенията на хората, събрали се в този ужасен ден в Йерусалим, около Кръста Господен.
В тези дни на Израил бил предложен избор от два пътя. Гледайки с безкрайно състрадание на Своя народ, Бог пита: „кого искате да си изберете за спасител? Иисус Христос, смиреният проповедник, странния проповедник на кротостта, любовта и милосърдието, или Варава?”
Изборът е ясен за нас, но е много непрост за хората от това време. Варава в превод от еврейски е ”син на отца”. Това не е просто някакво странно име, това е месианско прозвище. То ест хората, които заедно с Варава разбойничели, видели в него Месията. Този, който ще яви дивни и славни чудеса и ще възстанови политическата власт на Израиля в целия свят. Варава е наречен в Евангелието разбойник, но ние с вас разбираме, че днес ние бихме го нарекли, по-скоро, член на юдейската съпротива срещу Рим. Значи, той бил почитан сред народа човек. И не е учудващо, че тълпата юдеи помолила да им освободят не Иисус Христос, а именно Варава, скъпия на сърцето им вожд.
Но това станало в древността, а какво се изменило за нас, какво да изберем ние, какво е важно за нас тук и сега?
Сега ние стоим пред Гроба Господен. След няколко минути ще запеем свещените песнопения и ще изнесем плащаницата на Христа Спасителя на средата на храма. Символично ще я положим в центъра на света и с това ще засвидетелстваме пред всички хора, че в основата на всичко ставащо в живота поставяме Христа разпнатия, Христа погребания и Христа Възкръсналия.
И ето пристъпвайки към плащаницата, да се запитаме, а какъв избор правим ние с вас? Не правим ли същия избор, какъвто направили юдеите, заслепени от своите политически амбиции преди две хиляди години? В какво е нашата надежда? В устройване на живота около нас или в желание да преведем в порядък душата си? Какво желаем в този свят от Бога?
Този въпрос е много важен за нас, защото ако ние не отговорим правилно на него, тогава така ще живеем с вятър в главата, така и ще живеем без ясно разбиране за това какво трябва да правим, за да заслужим вечно спасение.
Да се помолим, скъпи братя и сестри, преклонили се пред плащаницата, изобразяваща положения в гроба наш Господ Иисус Христос. Да си припомним за тази самота, за тази скръб, която е била тогава, при Кръста и днес в този слънчев ден, да не се подлъжем от радостта на природата. Да поскърбим в сърцата си за слепотата на хората, живели тогава и за слепотата на нашите съвременници, не виждащи спасението в нашия Господ Иисус Христос. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев