Всечестни отци, възлюблени братя и сестри! Днешната неделя се нарича Неделя Томина. Днес Църквата ни предлага да си припомним думите от Евангелието, с които свети апостол евангелист Йоан Богослов излага чудото с уверяването на Тома. Този сюжет е известен на всички, сред народа даже се наложила донянъде кощунствената и далечна от реалното съдържание на това събитие пословица: „Като Тома неверни”.
Защо не е права тази пословица? Тома бил вярващ, но въпросите на вярата били дотолкова важни за неговия живот, че той не се поддавал на всяка дума, даже излизаща от неговите събратя и жените-мироносици. Той считал, че вярата е това чувство, което трябва да бъде четиридесет пъти проверено чрез живота. Затова и произнесъл тези дръзки думи: „Докато сам не Го видя, не поставя ръце в раните Му, няма да повярвам”.
И ето когато Тома бил със светите апостоли, Господ минал през стената, застанал сред тях и казал: „Защо стоиш, Тома, ела тук, постави пръстите си в раните ми”. Господ го призовава да се увери в това, което вижда, но това, което Тома видял толкова го поразило, че той не дръзнал да се приближи и да докосне Господа, той не започнал даже да се кае. Единственото, което се изтръгнало от дълбините на сърцето му, били думите: „Ти си Господ мой и Бог мой”.
Вярата на Тома – това е вяра, която се изгражда не само на чутото, но и на реалния опит, когато човек чувства присъствието на Господа, когато беседва с Него. Това е вярата, когато човек, обръщайки се към Бога в молитва, получава отклик. Когато житейските обстоятелства се стичат напълно неблагоприятно, и човек се моли на Господа, проси Той да помогне, без да Го вижда и осезава, реалният Бог идва в нужния ден, съзижда и управлява живота на вярващия човек.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев