В името на Отца и Сина и Светия Дух! В началото на 4 век живял великомъченик Георги, а ние в 21 век още продължаваме да прославяме неговия великомъченически подвиг - подвиг, който превишава подвига на много други мъченици. Ние сме чели неговото житие, в което се разказва как страдал великомъченик Георгий, когато искали от него да се отрече от Христа, когато искали той да предаде Бога. Това били страшни мъчения, които било невъзможно да бъдат понесени с човешки усилия, колкото и да била крепка вярата на човека, каквито и да били силите, убежденията на този човек - все пак, да допуснем, може да се преживеят мъченията, бичуването, но как може да се намираш в негасена вар и да не умреш? Това е противоестествено, тук явно се е проявила силата Божия. А възкресенията, а изцеленията, които ставали по неговите молитви? Какво виждаме тук? Ние виждаме, че в този човек, във великомъченика Георгий, силата Божия се явила в такава степен, че не само укрепила него самия пред лицето на страданията, но и тези, които видели това, и нас, които слушаме за това. През всички тези дълги векове ние се удивляваме как той е могъл да понесе това. Но нека внимателно погледнем началото на неговия живот. Великомъченикът пожелал, както сега биха казали, да прави кариера. Ето именно военна кариера правел великомъченик Георгий. То ест, той получил необходимото за това образование и в много млада възраст станал вече военачалник - и това е пример за мнозина от нас. Казват, че не е нужно за християнина да се стреми да заеме някакво видно място в обществото, но нали ако това място в обществото бъде заето от нехристияни, от невярващи - е, за кого ще бъде от това по-добре? Да допуснем, че начело на някакъв телевизионен канал застане православен човек. Колко ще се измени този телевизионен канал? Разбираемо, че там няма да показват често православни филми. Но заедно с това, тази пошлост, която сега царува на екрана, също ще спре да се показва на този канал. Да допуснем, че православен християнин стане банкер - и тогава можем да бъдем уверени, че този човек ще положи всички усилия, за да не загубим своите влогове. Ако пък банката изпадне в несъстоятелност – няма да е заради това, че е той иска да ни измами и да се възползва от нашето нещастие, а обратното - защото не са му достигнали сили да се бори против този зъл, коварен, лъжовен свят. Да допуснем, че християнин застане начело на някаква администрация - и какво ще последва от това? Ние ще видим, че ще започнат да се откриват храмове, максимално ще бъде оказана помощ на храмове, на хората - на вярващи, на невярващи, на всички – ще се измени отношението, нали християнинът проявява любов и грижа за всеки човек, затова този стремеж на великомъченик Георгий да направи кариера – в това няма нищо лошо, напротив, много даже е добро за младия човек – да се стреми да се реализира. Но за да реализираме себе си е нужно да се стремим към Бога, този стремеж, от една страна, не трябва да бъде ограничен от лъжливо благочестие, а от друга страна, той трябва да бъде ограничен от най-важното - ние можем да бъдем на някаква длъжност, ние можем да заемаме някакъв пост, докато това не пречи на нашето вероизповедание.
Когато великомъченик Георгий, бидейки много богат човек, видял, че настъпва нов период на гонения на християните; видял, че скоро и него ще засегнат тези гонения - той преди всичко се разделил с цялото си имущество, той раздал на бедните, раздал на духовенството тази част от имуществото, която била лично негово владение. И ето разделил се със своето имущество, станал свободен, той изповядал вярата Христова. И ние трябва да помним, че на първо място винаги трябва да стои Господ, трябва да стои нашата вяра. Нали вярата – това е преди всичко доверие във всичко на Бога; доверие на Бога не просто като Творец на вселената, не просто като висша сила, която управлява целия свят, но доверие на Бога като любящ Баща. Ние, бащи, майки, можем да бъдем зли, несправедливи, нечестни, можем не съвсем да обичаме своите деца, ние даже можем да обичаме своите деца по-малко, отколкото себе си, има и такива случаи, а ето Господ ни обича повече от Самия Себе Си. Кой би отишъл на кръста заради толкова неверния, лъжливо и нечестен човешки род? Господ всичко е готов да направи за всеки от нас, а ние се обиждаме,ние мислим, че Бог ни е забравил, ние мислим, че нашият живот ще мине без Бога, но той може да мине без Бога, разбира се, може - но кога? Само тогава, когато ние сами сме забравили Бога, оставили Бога, изцяло живеем без Него. Ето тогава нашият живот може да струва по-евтино от замразено пиле, даже, ако това пиле, е внесено от Америка. Защо? Тъй като ние сами се обезценили своя живот. Ето погледнете каква дълбока вяра имал Георгий Победоносец, че даже смъртта се допряла до него едва тогава, когато той в цялата и пълнота изповядал вярата и съкрушил идола, намиращ се в езическия храм; когато той, възпламенен от любов към Господа, станал Божий напълно, станал не просто свят, не просто великомъченик, както ние го наричаме, но човек, в който всецяло се е поселил Господ. Той се приобщил към Божествената святост в цялата и пълнота - може би, дотолкова, доколкото въобще е възможно за човека, нали неговото тяло не страдало, а се изцелявало от всички рани, които му нанасяли. Той избягнал погибелта в негасената вар, останал жив; той приел отрова и, отново, отровата не му подействала; и всички тези чудеса са свързани с неговата дълбока вяра. И още вярата, освен доверие е и още убеждение на човека. Ето ние вярваме в Бога и знаем, че Бог ни обича, ние знаем, че Бог се грижи за нас; ние се доверяваме на Бога, и ето тези наши убеждения трябва да стоят начело на целия ни живот, а това значи, че ние от сутрин до вечер, и винаги трябва да помним, че живеем пред лицето на своя небесен Отец. Ние трябва да бъдем твърдо убедени, че ако ние сме с Бога, тогава и Бог е винаги с нас. И не трябва да бягаме далече от Бога, ние нали можем да оставим Бога и тогава нашият живот по нищо не ще се отличава от живота на невярващите хора. Това, че ще четем по 10-20-30 минути на ден молитви, а всичко останало ще оставим – ще е безсмислено, няма да принесе полза нито на нашите души, нито на околните.
Георгий Победоносец бил пример за твърдост във вярата за околните. А ето, когато невярващите гледат на нас - как мислите, ние със своите постъпки привеждаме ли хората към вярата? Гледайки нашия живот, ще се реши ли някой да пострада за Христа, как мислите? Ако ние започваме някого да наставляваме, правим това без любов, наставляваме така, че човек е готов да побегне от нас и да не се появи повече в храма. Какви ли страдания ни чакат, когато отблъскваме от Църквата хора? Ето в какво е разликата между великомъченика Георгий и нас.Между вярата и живота на Георгий Победоносец и нас има пропаст, както между праведния Лазар и нечестивия богаташ, ето такава е пропастта между нашия живот и живота на светиите, конкретно на Георгий Победоносец. Разликата е в това, че той привеждал всички към Христос, а ние пречим на хората да дойдат при Христос.
Нека се помолим и да попросим Георгий Победоносец „Свети Великомъчениче и Победоносче Георгие, настави ни на пътя на истината, настави ни на пътя към спасението, нека този път да бъде пътят, по който ти си минал, макар не в такава дълбока степен, защото ние сме немощни и нямаме такава ревност и любов към Господа, но по твоите молитви да придобием вяра, да придобием искреност, ревност и любов към тебе, и тогава да станем достойни, макар и малко за Царството Небесно, защото нашите грехове ни тежат. Ти, Великомъчениче Георгие, можеш и мъртви със силата Божия да възкресяваш; възкреси и нашите погиващи за вечния живот и живеещи за греха души. Така прославяйки тебе, Великомъчениче Георгие, да прославим и нашия Отец Небесен, който те укрепяваше в дните на твоите страдания и сега те прославя в сонма на Своите светии. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев