В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Празникът Възнесение Господне е удивителен празник и немного загадъчен. На този празник няма особени обичаи както например на Пасха, когато е прието да се боядисват яйца или да се приветстваме един друг с особените думи „Христос воскресе”. Но ние разбираме, че значението на този празник е твърде голямо, че така тържествено ни го предлага днес Църквата.
От Евангелието (Лк. 24:36-53) ние узнаваме, че Христос се възнесъл, отдалечавайки се от учениците, а учениците се завръщат в Йерусалим с радост, пребивавайки „винаги в храма, като славеха и благославяха Бога”. Защо? Би трябвало, наистина, да бъде обратното! От какво произтича тази радост и възможна ли е тя в нашия живот? Може би, това е и главната задача на християнина – търсенето на такава радост? На радостта, свързана с Възнесението.
От тази апостолска радост празникът Възнесение Господне става не поредното събитие от поредицата исторически празници, което имат дълбок, но далечен от нашия ежедневен живот, смисъл. Този празник е много близък до нас, които така се нуждаем от радост.
С празника Възнесение Господне завършва литургическото възпоменание за земния живот на Христос Спасителя, напомня ни, че Господ заради нашето спасение преживял наситен със събития живот, претърпял невинни страдания и смърт, възкръснал заради нас и е готов да ни възкреси със Себе Си.
Възнесението убеждава всички нас, че историята на нашето спасение се е изпълнила, че всичко, предсказано от пророците, се сбъднало. Ние не сме мечтатели, а ученици на Бога, дал ни Дара на спасението.
И от нас сега зависи, ще приемем ли ние този дар Божи, или Възнесението, пък и всичко останало, ще остане за нас като случило се някога историческо събитие, зае което ние от време на време ще си припомняме, ще съзерцаваме в календара, но в душата си няма да допуснем тези празници.
Какво е нужно, за да съвъзкръснем с Бога, за да се радваме с апостолите?
На първо място, както ние току-що чухме, необходимо е „постоянно да пребиваваме в храма”. Но ние с вас пък не можем да бъдем денонощно в храма! Какво пък значи това?
Това значи, че нашият ум през цялото време трябва да се стреми към молитвата, та нашето тяло, нашата душа сама да бъде храм Божи. Така че ние, хранейки се с благодатта на богослужението в храма, да я носим в продължение на работната седмица. И благодатта на тази молитва в храма постоянно да бъде заедно с нас. Ето в такъв случай нашият ум постоянно ще бъде в храма и ние заедно с апостолите постоянно ще благодарим на Господа Бога за това, което Той е направил заради нас.
Но и ние трябва да сторим нещо заради Бога. Няма такова нещо в християнство, ние да дойдем в храма, да получим даровете Божии и да си тръгнем. Ние също трябва нещо да направим и да се потрудим заради Христа.
Днешното евангелско четиво ни помага да разберем това. Когато Господ възкръснал и Се явил на Своите ученици, най-напред ги попитал „имате ли тук нещо за ядене?” И „те му дадоха късче печена риба и вощен мед, и като ги взе, яде пред тях”.
Отците на Църквата казват, че рибата – това е древният символ на християнското учение, а медът – това е тази сладост, която се вселява в душата на човека, когато той изпълнява Божиите заповеди и закона Божи. То ест, с други думи тук се казва, че ние трябва да пристъпваме към трапезата, предложена ни от Бога, към Причастието, да се стараем да открием своя ум за разбиране на Свещеното Писание, та благодатта на богослужението в храма да влезе в нас, и в нашето сърце, тази благодат да ни преобрази.
Често се случва така, че целият ни живот се променя от една, някъде прочетена и от някого чута, фраза. Освен това ние трябва внимателно да се вслушваме в това, което се чете и пее в Божия храм, защото фраза от свещените текстове, навреме попаднала в нашите разум и сърце, може да преобърне целия ни живот към Бога.
И така, да пребиваме в храма - това не е да дойдем в храма и да излезем от него. За принесе своите плодове пребиваването в храма, трябва да влизаме в него със страх Божи, с любов, с милосърдие. Тогава Господ ще ни отвори ума така, както на апостолите.
Те нали също слушали Свещеното Писание, но било необходимо време, за да разберат неговия смисъл, как именно ще се изпълни всичко написано за Христос в закона Мойсеев, и в пророческите книги, и в псалмите. Едва след Възкресението Христос отворил „ума на апостолите за разбиране на Писанията и им казал: така е написано, и така е трябвало да пострада Христос, и да възкръсне от мъртвите в третия ден, и ще бъде проповядвано в Неговото име покаяние и прошка на греховете на всички народи, започвайки от Йерусалим”.
Във вчерашното Евангелско четиво бе прочетен удивителен стих: Христос дойде не да съди света, а да спаси всички, да спаси света. Ето заради това и се проповядва покаяние, заради това и се проповядва прошка на греховете на всички народи. Христос е дошъл да спаси всички нас и от нас се изисква да не пречим на Бога.
Бог ще ни помогне да вършим делото на нашето спасение и не трябва да Го препятстваме да влезе в нашето сърце.
А за това сърцето трябва да бъде чисто. А за да бъде чисто, необходимо е то да бъде избавено от всякакви житейски грижи. За да пристъпим към Чашата с Причастие с Тялото и Кръвта Господни, трябва да отложим всички житейски грижи.
И ето когато в сърцето ни няма никакви отвличащи спомени за нашите житейски проблеми, а умът ни не е зает от егоистична молитва за нашите нужди, когато ние просто зовем към Бога – „Господи помилуй! Слава Тебе, Господи!”, ето тогава Господ ни отвързва ума, ето тогава Господ ни помага достойно да се възползваме от Неговите Дарове, от последствията от тези мистични събития, които се случили преди две хиляди години, но ни най-малко не са загубили своето значение за нас до днешния ден. Ето за това радостно влизане в свещената история се молим ние. И на всички нас – на себе си и на вас - желая достойно да се причастим и да се причастяваме до края на нашия живот със Светите Христови Тайни. Чрез това Господ, както и на апостолите, да отвърже нашия ум за разбиране на Писанието, за разбирането как да живеем достойно, за да бъдем християни, не само на думи, но и на дело.Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев