Скъпи братя и сестри, поздравявам всички вас с неделния ден, с Неделята на светите отци от Първия Вселенски Събор. Неслучайно между празниците Възнесение и Петдесетница Църквата чества тези, които са отстоявали догматите за Светата Троица.
Първият Вселенски Събор, състоял се през 325 година в Никея, утвърдил Божествеността на нашия Господ Иисус Христос, утвърдил, че Той е втората Ипостас, второто Лице на Бог Троица.
Веднъж в пределите на Кесария Филипова Христос попитал апостолите за кого Го почитат? (вж. Мат. 16:13). Апостол Петър от името на останалите отговорил: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог (Мат. 16:16). И в това изповедание на апостол Петър ние намираме много важно утвърждаване, че Иисус от Назарет е носител на Божествената същност, на Божественото естество. И в знак за правилността на това утвърждаване Христос отговаря: „Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си” Мф. 16, 18).
Този камък, на който стои, стояла и ще стои Църквата, е изповедание на апостол Петър: именно това, че Иисус е Бог. И в потвърждаване на истината на тези думи Христос нарича апостола Петър Симон, син Ионин (вж. Мат. 16:17). Блажени Теофилакт обяснява тези думи на Господа така: Христос сякаш казва на Петър: точно така, както ти Ме наричаш Син Божи, Аз те наричам син Ионин. Но много е важно, че по-нататък Господ казва на апостол Петър: „И ще ти дам ключовете на царството небесно: и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата (Мат. 16:19). Това значи, че апостолската власт и властта на тези, които са я приели от апостолите, почива върху действието на благодатта на Светия Дух – от Бога се дарува на Църквата Христова тази голяма възможност.
Свети Григорий Богослов, разсъждавайки за чудесата, които съпровождали смъртта и възкресението Христово (а това било земетресението и помръкването на слънцето, и раздирането на църковната завеса, и възкресението на мъртвите, които излезли от гробовете си), казва така: тези чудеса били много големи, но няма нищо по-висше и голямо от чудото на моето лично спасение. Върху какво се изгражда това спасение? Именно върху това, че Иисус е Син Божи. И неслучайно апостол Павел в своите послания многократно ни утвърждава в тази мисъл: „Ако Христос не е Бог, то тогава празна е нашата проповед, ако Той даже и да е възкръснал, но не е Бог, тогава за какво е всичко това?” (вж.: 1 Кор. 15:13-17).
На днешния ден Светата Църква чества тези, които отстоявали тези най-важни църковни догмати, върху които се гради нашето спасение. Имало немалко свети отци, имената на много от тях не са достигнали до нас, но ние знаем и прославяме свети Спиридон Тримитунтски, свети Николай, архиепископ Мир Ликийски и много, много други. Със сърдечна благодарност ние се молим на тези свети отци, та те, които имали такава ревност в делото на Богоугождението, в делото на познанието на Божественото откровение и на Божествената воля, със своето ходатайство да е изпросят като дар Божи и за нас.
Понеже нормалният, здравомислещ вярващ човек не може да не се удиви, не може да не бъде поразен, не може да не се ужаси от нашата топлохладност, от наше абсолютно, пълно безразличие към всички тези догмати на вярата, които Светата Църква пази, изповядва ежедневно и ни моли да правим това в Символа на вярата. Кой от нас, макар и един път на ден се замисля за тези догмати, за това, което Светата Църква утвърждава? Кой от нас, макар и един път на в ден с благодарност прославя Бога за този велик дар, който Той ни е донесъл, – нашето спасение, което се гради върху тези догмати? Да се взрем внимателно в себе си, в своя живот и ние ще видим, че сме абсолютно безразлични към тези най-важни въпроси.
Но не така е било в първите векове на християнството, когато император Константин през 313 година с Миланския едикт утвърдил християнството като господстваща религия във Византия. След 12 години се събира Първият Вселенски Събор, и, според свидетелството на съвременници, вярващите в Христа хора били много дълбоко потопени в разсъждения за вярата и за вероучението. Даже отивайки на пазар, за да купят продукти, хората не се пазарили и не спорили за битови неща, потапяйки се в суета, както това сега става с вярващите хора, но което е най-страшното – у нас това става не по пазарите, а в храма. А по времето на император Константина продавач и купувач на пазара спорели помежду си за догмата за Светата Троица, за догмата за Боговъплъщението, за христологически въпроси – за съединението в Христа на Божествената и човешката същност. Ето такова било нивото на възприятие на живота и на дара на спасението за тези вярващи хора.
И на днешния ден, ние прославяме светите отци, които утвърдили догмата за Светата Троица. След седмица ние ще се докоснем до тази духовна реалност, която отразява това, което някога, както ние знаем, ще стане и със всеки от нас: Бог Дух Свети ще слезе, и ще се всели в нас, и ще направи от нашите тела живи храмове. Ние молим светите отци, те със своите молитви да учат да прославяме Бог Троица, да ни дадат възможност да почувстваме, че това прослава зависи пряко от това с какво усърдие ние изпълняваме Божиите заповеди, често много прости. И ако това стане в нашия живот, тогава непременно ще откликнем сърдечно на този велик дар, който е донесъл Христос и който чака всеки от нас. Понеже само този дар е способен да направи всеки от нас истински християнин, истински вярващ човек, истински носител на Божия образ. Амин!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев