Днес ние възпоменаваме паметта на светите равноапостолни царе. Въпреки своето високо социално положение, цар Константин и неговата благочестива майка Елена не се стеснявали от своите религиозни убеждения и външни свидетелства за своя личен опит на живот с Бога.
Ние, разбира се, знаем, че при свети Константин Римската империя се възсъединила и била въздигната нова столица. Ние знаем за великите дела на света царица Елена, много от които история не е и запазила. Ние знаем, че свети Константин издал едикт, запрещаващ гоненията на християни, подхвърляни на смърт, само защото прославяли името Божие и призовавали към това прославяне всички. Извършеното пък от светите Константин и Елена Църквата запечатала на страниците на историята и на скрижалите на Царството Небесно. Те, както и апостолите, проповядвали вярата и не се бояли от осъждане.
Изглеждало че, на тях, които заемали първите места в държавата, носещи отговорност за империята, сякаш не им било до вярата. Нали можело да доживеят до края на дните си, без да вникват в подробности за църковния живот. Самият Константин не идва веднага до признаване на вярата в Бога. Но той намерил в себе си сили да обяви по цялата земя християнството за световна религия.
Мнозина ще попитат: каква е общата връзка между живота на историческите дейци от IV век и нас? Най-пряката е, че на мнозина не им достигат сили да признаят, че центърът на цялата човешка история и живот е Бог. Ние намираме аргументи и уловки, за да избегнем споменаването на името Божие. И когато ни се предлага да приемем даже не мъченичество, а просто Христос в своя живот – появява се някаква работа, грижи по домакинството, занимания през почивните дни. А ето князе, царе, много от тях се озовали в сонма на светиите! Може би, им е тежко да гледат от висотите на райските селения потомците, които са забравили Божието име. И колко тежко им било да гледат нашата православна страна в ХХ век, когато това Име било предавано.
Днес, прославяйки светите царе Константина и Елена, ние се молим Господ да даде на всеки от нас мъдрост и разум, тяхното житие да ни помага да повтаряме техния подвиг на изповедничество. Днес от нас с вас зависи пътя, по който ще тръгнем ние и нашите деца. Нека Бог със Своята светлина и милост да ни съпровожда по този път. Никакъв земен управник не може да ни даде мъдрост и разум - само Всемогъщият Бог може да ни отвори очите Още веднъж поздравявам всички вас с празника!
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев