Скъпи братя и сестри! Днес ние отслужихме богослужение в чест на големия празник Петдесетница, който наричаме също празник на Светата Троица. Празнуването на Петдесетница води своето начало от времето на Ветхия Завет. Пророкът Божи Моисей извел израилския народ от египетския плен. В петдесетия ден от шествието из пустинята Господ дал на Мойсей скрижалите на Завета на Синайската планина, положил с Десетте Заповеди начало на духовния закон на Ветхия Завет.
За отбелязване на това събитие еврейският народ всяка година се събирал на този ден в Йерусалим. Когато апостолите се намирали в Сионската горница изведнъж се вдигнал шум като от силен вятър и Дух Свети във вид на огнени езици видимо слязъл върху учениците Христови. Изпълнило се обещанието Божие за явяването на света на Третото Лице на Светата Троица: „Кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене” (Ин. 15:26, 27). Затова този ден ние наричаме също празник на Светата Троица, положил началото и на раждането на Църквата Христова.
След Възкресение Христово до времето на слизането на Светия Дух апостолите били изпаднали в страх от юдеите, макар нееднократно да им се явявал Възкръсналият Господ, укрепявайки ги във вярата. Но за молитва те се събирали потайно, боейки се да възвестят на събратята по кръв за станалото чудо на Възкресението на Спасителя.
Някога неграмотните рибари, препитаващи се с тежък труд с улов на риба, не разбирали още как могат да станат „ловци на човеци” (вж. Мат. 4:19). Те нямали даже възможност да получат образование, както първосвещениците или римските граждани, за да имат някакви основания да учат народа. Но Господ им дал заради чистотата на сърцето друго – по-високо образование – познанието на Бога.
В продължение на три години те ходели със своя Божествен Учител. Насаме Господ им пояснявал много духовни истини, за които прикрито говорил на народа с притчи. Но, за да се разкрие това учение напълно в тях, за да могат те да го занесат на хората, за да станат „солта на земята” (вж. Мат. 5:13), светилник, който свети на всички (вж. Мат. 5:15), им била необходима Благодат на Светия Дух, просвещаваща, освещаваща всеки човек.
Ние виждаме какво удивително преобразяващо действие произвела върху апостолите Благодатта на Светия Дух. Те излезли от горницата и започнали дръзновено да проповядват за Възкръсналия Христос. Те нямали вече страха пред юдейските началници. Те, никъде не учили, заговорили на разни езици така добре, че учудили всички събрали се в Йерусалим юдеи, всеки от които ги слушал на своето родно наречие.
Но забележете, даровете на Светия Дух се дават, не за да учудиш другите със своите дарования, а заради служение на ближните. Така, дарът на говорене на езици бил даден на апостолите, за да могат те да разнасят Евангелската вест по целия свят, благовестейки истината за Христовото Възкресение на родния език на народите.
Дух Свети укрепил апостолите, дал им да разбират Свещеното Писание, да разбират думите на Спасителя, за Когото те сега с радост претърпявали страдания, гонения, мъчение и смърт. „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Филип. 4:13), „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? (Рим. 8:35), – писал в Посланията апостол Павел, призван от Благодатта на Светия Дух от гонител на християните към апостолско служение.
Но и ние в молитва призоваваме Светия Дух, нещо повече, ние получаваме Неговата Благодат още при кръщението, когато свещеникът извършва миропомазването с думите: „Печат дара Духа Святаго”. Защо Неговото Его действие в нас не е толкова поразително, както при апостолите, защо Неговата Благодат не преобразява нашия живот?
Това зависи от нас. За съжаление, твърде често ние със своя живот не даваме на Благодатта да действа в нас. Произнасяйки думите на молитвата: „Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас… „ – замисляме ли се къде призоваваме да се всели Господа? Ще намери ли Той място подобаващо за Неговата Благодат в нашето сърце? Желаем ли ние Неговото идване така, както чакат най-скъпите гости? И нашите постъпки, нашият начин на живот отговарят вместо нас: „Не. Ние не чакаме Господа. Твърде сме заети с ежедневната суета”.
Спомнете си, когато чакаме гости, тогава се стараем да почистим дома да приготвим празнична трапеза, да облечем най-хубавата дреха. Не трябва ли така да се стремим да украсяваме душата си с добродетели, да я очистваме от страстите и пороците, когато призоваваме Светия Дух да се всели в нас? Не, Господ никога не оставя човека, но ние сами се отдалечаваме от Него, ставайки всъщност чужди на Неговата Благодат. Какво да правим? Да се постараем да я върнем! Заради това Господ е дал Тайнствата на Църквата, та отново и отново да ни лекува от повредеността от греха, за да влезе в нашето сърце и да вечеря с нас (вж. Откр. 3:20).
И ние чувстваме Неговото присъствие в тази тишина и умиротворение на сърцето, когато принесем в Тайнството на Изповедта искрено разкаяние за греховете, защото в този момент Господ със Своята Благодат е докоснал нашата душа. Прощавайки ни греховете, Той ни очиства от действието на страстите в приемането на Светите Христови Тайни, към Които ние трябва да пристъпваме със съкрушение за своите грехове, защото причастявайки се с Тялото и Кръвта Христови, ние пристъпваме към Царя на славата, пролял Своята Безценна Кръв на Кръста заради нашите грехове. Ние получаваме Благодатта Божия също така в Тайнството Елеосвещение, в което, по великото Божие Милосърдие, чрез молитвите и помазването с осветен елей човек получава разрешение на забравените грехове, от което мнозина усещат след това Тайнство небивала лекота в душата.
Господ пратил Светия Дух на апостолите, та чрез тях да излее Благодатта върху цялата Църква. Ако във Ветхия Завет Светият Дух ръководил богоизбрания народ, откривайки Своя Промисъл за него чрез пророците, то в Христовата Църквата всеки човек, повярвал и приел Тайнството Кръщение, става причастник на Божествената Благодат. Не само избраните, както пророците във Ветхия Завет, но всеки от нас е призван да стане носител на Благодатта на Светия Дух.
Искам в този ден да ви пожелая с думите на апостола: „Духа не угасяйте” (1 Сол. 5:19). „Както огънят иска дърва, така и благодатта - нашето усърдие, за да се възпламенява” – казва Йоан Златоуст. Затова ви желая стремежът в търсенето на Бога да не отслабва, да се не угася от житейските грижи. Изпълнявайки необходимите задължения по отношение към семейството, към съслужителите, към обществото, ние трябва да помним и за нашите задълженията по отношение на своята душа, към Твореца, които се заключават в стремежа да станем причастни на Благодатта на Светия Дух.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев