Скъпи братя и сестри, ние днес чухме задълбочения евангелски разказ за светилото на тялото.
Казано е, че “Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?” (Мат. 6:22-23).
Как да разбираме това в нашия всекидневен живот? Тук има толкова много аспекти. Много зависи от това как гледаме на едни или други неща. Ако тези думи се разглеждат от практическа гледна точка, тогава, по думите на свети Василий Велики: „Човек трябва да се уподобява на пчелата: пчелата навсякъде лети и събира нектар”.
То ест човек трябва отвсякъде да взема само доброто, достойното. Ако окото ни бъде светло, тогава ние няма да чуваме ругатни, викове, няма да виждаме порочни хора, но навсякъде ще забелязваме само положителните качества, положителните примери, положителните уроци. Упреквайки греха, а не хората, в грях пребиваващи, ще виждаме около себе си само светии. Ще виждаме светии, ако мислим свято.
Ако мислим светло, тогава около нас ще бъде всичко светло. Ако мислите ни са черни, тогава и светът около нас ще бъде в мръсотия и разруха. Винаги ще са виновни управниците, но не и ние. Ние самите сме свети, ние се молим, ние се трудим, е, само съседката ми не стъпва в църква, мъжът й би трябвало да я застави да дойде в храма, а иначе при мен всичко е наред. Значи окото ни е тъмно, а и тялото ни е ще е тъмно, всичките ни дела ще бъдат тъмни.
Има един аспект. Светлото око. Вие чувате на богослужението: „Христовата светлина просвещава всички”. Светлината на Евангелските истини… Ако от нашите сърца излиза светлина, тогава нашето око е светло, то ни помага да разгледаме дълбочината и широтата на Божествената светлина. Когато опяват човека, всички стоят със запалени свещи. Това означава, че за починалия е угаснала дневната светлина, но е отворена вечната Божествена светлина на Спасителя. За нас не съвсем безразлично къде ще попаднем. Светлината на Божествената истина може и да ни обгори, ако нашата душа е покрита с кората на греха, и обратното – да ни просвети, ако се стремим към свят живот.
В ежедневието си употребяваме такъв израз: „Да бъдеш добър човек не е професия”. Странно изречение. Всички свети отци говорят за обратното: „Добрият човек и лошото ще направи добро”. То ест, на първо място, ние трябва да възпитаваме в самите себе си, в своите деца това чувство на благоговение пред светинята, та всеки човек действително да стане отначало добър, а след това добър специалист. Тогава този светъл човек ще просвещава Вселената с разпространение на Евангелската светлина Христова, която ще изхожда отвътре.
В момента на нашето Кръщение, върху нас е слязъл Светият Дух. Той пребивава вътре във всеки от нас. Ако до Кръщението Светият Дух е хлопал отвън на човешките сърца, то сега напротив – в нашите сърца пребивава Дух Свети, а злото е отвън. От нас зависи, ще пуснем ли това зло или не. От нас зависи каква светлина ще видим там, във вечността. А вечността започва още тук.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев