Днес честваме паметта на светите отци от шестте Вселенски Събори. Всички ние сме призвани да бъдем изповедници на едната спасителна вяра на Църквата. „Вие сте светлината на света” – обръща се Господ към Своите ученици от всички времена. И сред тъмнината на всички заблуждения и греха Господ утешава верните: „Който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно”.
Историята на християнството в продължение на двадесет века свидетелства, че множество християни вярвали и живели съгласно заповедите Христови, съблюдавали старателно евангелския закон и станали малки слънца, отразяващи светлината на голямото Слънце, нашия Господ Иисус Христос. Сред тези, които изпълнили и поучили са отците на Църквата, съставили Вселенските Събори и определили правилата на истинската вяра и нравственост. Светите йерарси се сражавали против еретиците, лъжовно учещи за личността на нашия Спасител. Шестте Вселенски Събори утвърдили истината, че Христос е Богочовешка Личност с две тайнствено съединени едно с друго естества. Христос е съвършен човек и съвършен Бог – същият този Христос, в Когото тези две естества са съединени „неразделно, неизменно, неразлъчно, неслитно”. В едно Лице и една Ипостас един и същ е Единородният Син Божи, Бог Слово. Тази тайна те проповядвали, просветени от благодатта на Светия Дух, единосъщен и равночестен на Отца и Сина.
Учителите на Църквата, устроителите на Вселенските Събори и всички учители и отци на Църквата, живели в различни времена, били пример за християнски живот. Те били духовни светила, маяци за човечеството. Те съединявали в своя живот практиката и теорията, осъществявайки на дело това, за което учели. За всеки от тях се отнасят думите Христови: „Който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно”.
Слушайки тези Христови думи, може би, някой от нас ще каже с удивление: „Христос заповядва на Своите последователи две неща – да изпълняват и да поучават. У учителите и отците на Църквата имало и едното и другото - свят живот и просвещение. Но аз не знам много. Аз не съм изучавал богословие. Аз не мога да проповядвам. Какво ще стане с мене и с такива като мене? Да допуснем, ние изпълняваме, но не учим. Следователно, няма да бъдем приети в царството небесно”.
На това недоумение Църквата отговаря кратко и ясно. Когато Христос говори, че Неговите верни ученици трябва не само да живеят по християнски, но и да учат другите, това не означава, че всички вярващи трябва да изучават богословие и да бъдат способни да проповядват за чудесата Христови от амвона на храмовете. Такъв труд е за малцината, получили от Господа дар на проповедничество. Върху тези проповедници лежи голяма отговорност и те трябва са много внимателни към своя живот. Ако те не живеят съгласно с това, на което учат, те ще се окажат лицемери, тези, към които се отнася присъдата на Господа: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери”.
Освен църковната проповед от амвона има и друг род проповед. Това е простото учителство. Това са тези немного думи за Христос, които най-безкнижните християни могат да произнесат. Това са тези немного думи, които изхождат от сърце, дълбоко вярващо в Христа и съединяващо Писанието с всекидневния живот. Тези немного думи могат силно да въздействат върху другите хора. Върху тези, които живеят в грях и заблуда, но като придобиват вяра в Христа, започват да се променят - не благодарение на нечие красноречие, но благодарение на простите думи, които те са чули от смирения вярващ. Ние помним от житието на преподобни Серафим Саровски как при него, в обителта, дошъл от любопитство прославен генерал и след продължителна беседа излязъл, ридаейки като дете, оставил в килията на преподобния всички свои ордени. Какви прости думи му казал светецът, които като меч го разсекли и проникнали „до раздяла на душа и дух, на стави и мозък”, както казва апостолът?
Всеки, който вярва в Христа, може да бъде учител и проповедник на Писанието. Към такива се отнася словото Господне: „Който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в Царството Небесно”. Всички ние без изключение сме задължени да изпълняваме Божиите заповеди и всеки, според степента на неговите дарования, да просвещава нашите ближни.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев