В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес Църквата почита паметта на пророка Божи Илия. Пророк Илия се подвизавал в IX век преди Рождество Христово в Северното, така наречено Израилско царство. В същото време Еврейското царство било вече разделено на Южно, по-малко по своята площи, по своите размери, и Северно, твърде успешно външно и твърде обширно по своята територия. Но заедно с това, ако в Южното царство Иудейско все пак имало храм, и южняците по някакъв начин още показвали вярност към Бога Яхве, то, що се отнася до северняците, те стремително се спускали към така наречения религиозен синкретизъм. Какво значи това? Изглежда, че северняците нямали нищо против да почитат Бога Яхве, своя национален Бог, както те считали. Но заедно с това, защо и да не се помолят на другите богове, за всеки случай? И на нашите, и на вашите. И ето пророк Илия е против този синкретизъм, това куцане на две колена, както той казвал, и въстанал с целия си дух на ревност, с цялата си огнена и пламенна проповед.
Неговият живот се описва в Трета и Четвърта книги Царства – това е твърде ярко описание. Навярно, си струва да насочим вниманието си към два момента от неговото житие. А именно знаменитото пророчество на Илия за цар Ахав. Цар Ахав – това е Северно-Израилският цар, който се намирал под дълбокото влияние на своята жена Иезавел. Иезавел била дъщеря на Сидонския цар, езичница по произход и по убеждение. И ето пророк Илия предрекъл на Ахав, че три години няма да има дъжд в Северното царство, три години земята ще погива и изнемогва от неплодородие и суша, докато хората не се вразумят и не принесат жертва на истинския Бог. Така и станало. След три години, както знаете, пророк Илия отишъл при Ахав, изобличил го в нечестие и после предложил да устроят съревнование между жреците на Ваал и пророка Божи Илия. „Ваал” или по-правилно „Баал” – това е общо название на езическите богове, на които се покланяли в Палестина. По-нататък Книга Царства много образно описва как Вааловите жреци, съградили жертвеник, възложили върху него жертво, цял ден, от сутрин до вечер, скачали около жертвата, бодели се с ножове, призовавайки името на Ваал. За какво? Според условията на така нареченото съревнование Богът на истината трябвало да прати огън от небето и да подпали жертвата без, така да се каже, участие на човек. Илия се надсмивал на жреците на Ваал, говорил, че, навярно, той спи, че трябва да викат по-силно, тъй като той е зает. В края на краищата, когато вече се свечерявало, Илия заповядал да издигнат жертвеник от дванадесет камъни на истинския Бог Яхве, помолил се и, въпреки че жертвеникът бил обилно полят с вода, внезапно паднал огън от небето и подпалил жертвата на Илия. Народът възкликнал – „Яхве е истинският Бог”, и по заповед на Илия, хванали жреците на Ваал и ги изклали. Това може малко да ни шокира – разбира се, чудесно, че огън слязъл от небето, чудесно е, че истината се показала толкова ярко, но защо да ги избиват? Но такова било времето. Когато ние с вас четем Ветхия Завет, трябва да разберем, че той описва такъв начин на мислене, който сега на нас с вас не ни е позната и който понякога напълно справедливо ни ужасява. Но такива били, действително, сурови, жестоки, диви времената. И Божият пророк Илия напълно искрено, разпалван от ревност по Бога, ръководил това убийство. После Пророкът бил принуден да бяга, понеже Иезавел се заклела да му отмъсти. По-нататък следва едно от най-важните откровения във Ветхия Завет. Оттеглил се на планината Хорив, Илия изпаднал там в някакво духовно униние, и Бог го утешил с видение, с явяването Си. Какво било това явяване? Отначало се явил силен вятър, както гласи библейският текст, вятър, цепещ планини, събарящ канари, дотолкова бил той силен. Но в този мощен, могъщ вятър не бил Бог. После се явило земетресение – такава страшна стихия, която сякаш говори за присъствието на Бога, но и в земетресение също не бил Бог. После се явил огън изгарящ всичко. И в огъня Бог не бил. Ето, накрая, подухнал, както поетично е написано в славянския текст, „глас хлада тонка”, т. е. повей на тих вятър. В този „глас хлада тонка”, повей на тих вятър бил Бог. Това е едно от най- важните откровения на Ветхия Завет, може би, едно от първите по хронология откровение на Ветхия Завет за това, че Бог – това все пак не е Бог на силата, не е Бог на наказанието, не е Бог на съда, а все пак нашият Бог е Бог на любовта. За Илия това било, разбира се, потресаващо откровение. Още веднъж подчертавам, това е едно от най-важните откровения на Ветхия Завет по принцип: Бог е Бог на любовта. И, разбира се, когато Илия изклал жреците на Ваал, той считал, че искрено служи на Бога, но успоредно с това той възприемал Бога през призмата на своята психология, на психологията на своята епоха. Ние винаги мислим антропоморфно, т. е. мислим през призмата на своите преживявания, на своите представи за света. А ето все пак Бог бил в „лъх на тих вятър”. И ето това ветхозаветно събитие много се припокрива със знаменитата евангелска тема. Помните, когато Господ отивал в Йерусалим, минавал през Самария…. Самаряните не приели Христос и учениците, защото имали вид на поклонници, отиващи в Йерусалим. И ето тогава какво казали Йоан и Яков – нека да спуснем, като Илия, огън от небето върху това село и да ги запалим, да ги изгорим. Как така, ние сме носители на истината, а не ни приеха по такъв вулгарен начин! Какво отговаря Христос? „Не знаете, от какъв дух сте вие”. Това не е нищо друго, освен препратка към това ветхозаветно откровение, с което някога се удостоил пророк Илия – „не знаете от какъв дух сте вие”. И ето това е много важна фраза, която ние с вас, колкото може по-често, трябва да си припомняме. Често ни обзема ревност за Бога, често в нас действа обидата, когато не възприемат нашата гледна точка, когато виждаме как ругаят вярата, не я приемат – ние сме готови да подпалим, както учениците Христови, с огън от небето тези богохулници. Но нека винаги си припомняме как Господ е казал – не знаете от какъв дух сте вие, а духът – това е духът на любовта. Безкрайно сложно и тежко е да се придържаме към именно такъв модел на поведение, но той е единственият истинско християнски. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев