Чудото, за което разказва евангелист Матей, насищането на пет хиляди човека с пет хляба и две риби, както изглежда, е пределно просто. Всъщност това чудо има много силен оттенък на огромна тъга.
Представете си огромен стадион, целият, изпълнен с хора – те искат същият този Месия, който да реши всичките им житейски проблеми, да ги избави от ненавистното римско владичество и в прекия смисъл на думата да позлати целия народ.
И Спасителят, може би, веднага да отговори на тези очаквания на еврейския народ. Главното е всички да са доволни, освен Един – Самият Христос Спасител.
За това каква болка станало за Него това чудо, ние ще чуем по-късно, когато Той започне да говори за Своите Тяло и Кръв, за небесния хляб, когато от Него ще си тръгнат практически всички, включително даже доста близките ученици.
И Той ще напомни: вие Ме търсите, не защото всъщност вярвате в Мене като Месия, а защото ядохте хляб и се наситихте. И вие искате това да става отново и отново.
Бог като любящ отец винаги иска да бъдем радостни, да бъдем утешени, нашите пожелания (ако те не са откровено греховни) да бъдат реализирани. Но това съвсем не значи, че нашите пожелания Му доставят същата радост, както на нас самите.
Нека помним примера с чудесното насищане с хлябове, та всеки път, когато Бог отговаря на нашите молби, ние да се доближаваме до Него, да имаме още едно основание да почувстваме Неговата милост към нас, а съвсем не самодоволно да искаме от Него постоянно повторение на чудото.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев
www.pravmir.ru