В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е 13-тата неделя след Петдесетница и в този ден на Божествената литургия се чете забележителната притча на Спасителя за злите лозари (Мат. 21:33-42), добре известна на въцърковените хора и не само на тях. Даже този, който само веднъж прочете това много ярко повествование, несъмнено, ще го запомни. Господ говори за тези синове на дома Израилев, които не приемали пратените при тях пророци и по същия начин не приели пратения при тях Син Божи. В образа на лозарите е представен народът, отхвърлящ своите пророци. Стопанинът на лозето неведнъж пращал слугите си при лозарите за реколтата, но те, желаейки да оставят лозето за себе си, едни избивали, други осакатили, трети пребивали с камъни. Тогава стопанинът изпратил сина си, но те, завидели му, казали: „Ето, този е наследникът! Да го убием и всичко ще стане наше!” А притчата завършва с впечатляващите думи: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; това е от Господа, и е дивно в очите ни”.
Камъкът, който строителите, т. е. древният Израил, отхвърлили, както отхвърлили те по-рано пророците, - това е Самият Спасител, убит, въздигнат на кръст, но станал крайъгълен камък. Какво представлява крайъгълният камък? Впечатляващо за това говори Владимир Иванович Дал, съставил знаменития тълковен речник: крайъгълният камък – това е главният камък, полагат го в основата на фундамента, в ъгъла, от който фундаментът започва да се строи. С крайъгълния камък започва строителството и, ако той е положен неправилно или за него е избрано неподходящо място, тогава целият фундамент няма да бъде траен. Съвременните хора, може би, и не знаят, че в продължение на голяма част от историята не изливали фундаментите с бетон, а ги градели от камъни, така че образът на крайъгълния камък бил разбираем за всички. Той трябва да бъде разбираем и за нас, хората от XXI век.
А какъв е смисълът на тази притча? В нея става дума за това, че Христос трябва да стане крайъгълен камък за всеки от нас и въобще за сериозно строителство - било то строителство на народния живот, на живота на държавата, на международните отношения. Даже тези, които не приемат Христос в пълна степен, трябва в качеството на крайъгълен камък на своя живот и дейност да поставят великите идеи, които Христос донесе на хората.
За съжаление, различните видове съблазни, които съществуват в човешкия живот, - изкушенията на властта, на силата, на могъществото, на парите - създават илюзията, че в качеството на крайъгълен камък на кариерното развитие, на политическата платформа може да бъде поставено нещо друго, например, науката, обективния анализ. Може да ни се струва, че всичко е устроено рационално, въз основа на нашите знания, - „нали сме завършили университет, ние сме съвременни хора, ние всичко добре разбираме. Да, съществува и вяра, някъде в областта на фолклора, но ние знаем как да строим живота!” Но ако строите без Бога, тогава нищо не ще се получи - нито в личния живот, нито в семейния, обществения, държавния, планетарния. Изглежда, че е така просто да се съберат държавните глави и правителствата и да приемат някакви точни правила какво може и какво не трябва, за да се спаси света. Не се получава, защото избраният крайъгълен камък не е този, защото в основата е човешкият грях, който разрушава и личния, и обществения, и планетарния живот.
Днешното евангелско четиво ни учи на много неща. И ако човек действително вярва в Бога, - не на фолклорно ниво, не по навик, а разумно, - тогава той трябва много сериозно да приеме чутото и да постави в качеството на крайъгълен камък на своя живот Христос, Неговите заповеди, Неговия закон. Разбира се, всеки съгрешава, всеки отстъпва от тях, но най-главното е, този камък е поставен. Нали стените на зданието могат да бъдат несъвършени, но ако фундаментът е положен правилно, тогава то ще издържи даже земетресение. Ето така е и в нашия живот: полагайки правилния фундамент, ние го строим не винаги вярно, отстъпвайки понякога пред различни изкушения и съблазни. Но ако фундаментът е положен правилно, в края на краищата всичко ще застане на мястото си, защото Господ пребивава с тези, които строят живота си въз основа на Неговото Слово, на Неговите заповеди. И да помага Господ на всички нас да чуем забележителните думи от тази евангелска притча и никога не забравяме, че зданието ще бъде правилно построено и ще издържи изпитанията на времето само тогава, когато в основата е Самият Христос.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев