Когато свършва лятото, тогава се събират плодовете на земята. И така, след като се изпълнят всички времена Господ ще дойде и ще събере плодовете на човешките сърца, тогава праведниците ще отидат във вечния живот, а грешниците – във вечната мъка. И доколкото първи септември – това не е само начало на църковната година, но и нейния край, да си припомним в този ден за Страшния Съд, на който Господ ще ни попита: как сме Го обичали? как сме се молили? обичали ли сме ближните? не сме ли били обиждани от тях? самите ние не сме ли обиждали?
Когато постъпваме според Божиите заповеди, на душата ни е топло и светло от благодатта. А ако започнем да приемаме грешни мисли, да не се молим на Бога, да се гордеем, да се лакомим, тогава душата ни започва да се помрачава, сякаш настъпва вечер или сякаш настъпва есента с нейните хладни дъждове (това са сълзите на обидата) и резки ветрове (това са злите помисли). И както след есента настъпва зима и после вечер - нощ, така ние, ако не се покаем, не поискаме от Бога прошка, напълно се лишаваме от благодатта и сърцето ни се покрива с тъмнината на греха, както земята се покрива със сняг.
Но Бог е милостив и само да поискаме да се покаем, в душата настъпва сякаш утро, когато тъмата изчезва и върху земята пада роса, или сякаш е пролет: пропуква се ледът на злопаметността, топи се снегът на забравата за Бога, проливат се дъждове от покайни сълзи, земята на нашето сърце се очиства и Господ я изсушава с топлината на Своята благодат. Така отново се завръща лятото - приключва църковната година.
Нека сме благодарни на Господа за времето, което Той е сътворил за нас, за това, че, макар и да започваме с есента на греха, Той всичко приключва с лятото на благодатта. Да се възрадваме за Господа и да Му принесем в свое време плодовете на любовта, милостиво от Него насадени и умножени в нас.
Всички нас е сътворил Господ и от Него изхожда всичко за нас нужно и полезно: и храна, и дрехи, и въздух, и светлина, и топлина. А във вечността Той е приготвил за нас Царството Небесно. Бог така ни е възлюбил, че приел кръстни мъки и смърт заради нашето спасение; разбира се, и ние трябва да Му посветим целия си живот. И ако ние не можем веднага да направим това, тогава ние ще привикнем постепенно да посвещаваме на Бога, макар и малко от всичко, което Той ни дарува.
Нека винаги първата ни мисъл да бъде за Бога и първото чувство – радост за Бога, и първият ден от църковната година нека бъде ден за молитва. Да го прекараме в тишина и благоговение, да посветим този ден на Господа, да изпросим Неговото благословение и за всички останали дни. Да се освети целият ни живот и да се удостоим, завършили го, с чисти сърца да се поклоним на нашия Господ Иисус Христос в Царството Небесно.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев