В името на Отца и Сина и Светия Дух! Възлюблени отци, братя и сестри, сърдечно ви приветствам с неделния ден, който Светата Църква нарича Неделя пред Въздвижение на Кръста Господен. Словото Божие ни известява: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”.
Ние често говорим за Божията любов към света и се опитваме да съизмерим любовта на Бога със своето отношение, със своята любов към Него и считаме, че ако ние спазваме поста, молитвеното правило, ходим в храма, това е и проява на нашата любов към Бога. Но Господ очаква от нас съвсем друго чувство, - чувство, съизмеримо с тази любов, която Господ проявил по отношение на света. Синът Божий бил предаден на страдания, на Кръстни мъки, за да покаже пътя на спасението, за да умъртви в човешката плът греха, за да могат да се отворят отново за падналото човечество вратата на Царството Божие.
Ако се замислим над тези думи, тогава можем да направим аналогия със своя собствен живот. Как трябва да обичаме света или Отечеството, за да предадем своето дете на страдания за този свят? Светът може да бъде спасен само от любов, превъзхождаща нашето човешко разбиране. Подобна любов очаква от нас Господ. Любов жертвена, свята, не в нега и разслабленост, но в съсредоточаване на своите сили, и физически и духовни.
Бог очаква от нас труд, защото в труда се проявява любовта. Тя – не е в думите, не в помислите, светият апостол казва: „Покажи ми вярата си от твоите дела”. Нашата любов към Господа трябва да бъде засвидетелствана от любов към ближния, от нашите трудове, търпение, кротост, християнски живот. Ако ние казваме, че обичаме Бога, но нямаме в своето битие добри дела, тогава, разбира се, това са празни думи.
Когато на празника Въздвижение на Кръста Господен пристъпим с вас към светото живоносно дърво, нека помним тази любов Божия към всеки от нас, която досега се проявява в нашия живот. С тази любов живее и се движи Светата Църква, - с любов, граничеща със самопожертвование. Днес, намирайки се в благоприятни условия, когато можем свободно да изповядваме вярата, да се молим, да учим децата, да възпитаваме младежта, да предаваме житейски опит, всички ние трябва да свидетелстваме и за любовта Божия към хората, и за любовта на нашия народ към Бога, даже до смърт.
Нека Господ да укрепява всички нас със силата Честния и Животворящ Кръст, пазейки ни от лукавство и дяволска съблазън, съхранявайки нашия ум в трезвост, нашата вяра – в цялостност, а живота ни – в мир и любов.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев