В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сега в евангелското повествование ние с вас чухме как нашият Спасител Господ Иисус Христос призовал първите Свои ученици.
Намирайки се на брега на Генисаретското езеро, Той видял рибари, които след продължителния нощен труд издърпвали своите мрежи и нямало в тях никакъв улов. Господ сяда в лодката при Симон и му заповядва да отплава недалеч от брега, за да може да проповядва така че да Го виждат всички хора.
След Христос вървели мнозина желаещи да Го слушат. И Господ нееднократно избирал удобно място, така че Неговата проповед да бъде видяна и чута от, колкото е възможно, повече хора. Ние знаем как Той проповядвал на планината. Ние знаем как учениците сядали на зелената трева, за да Го слушат. А в този случай, когато Господ се намирал на брега на езерото, Той отплавал недалеч от брега, за да могат всички, които Го слушат, да Го видят.
Когато проповедта свършила, Господ предлага на стопанина на лодката, на Симон – бъдещия апостол Петър – да отплува по-навътре в езерото, за да продължи риболова. Опитният рибар, посветил целия си живот на този непрост занаят, казва на Спасителя: "Наставниче, цяла нощ се трудихме, но по Твоята дума ще направим така, както Ти каза". – И те отплават на дълбокото. И, когато хвърлят мрежите, става чудо. Навярно, рибарите избирали по-добро време за улов на риба, когато ловили цяла нощ. Но и в най-доброто време нищо не излязло. И ето, посред бял ден става немислимото, както изглежда, според всички естествени мерки, чудо: мрежите са пълни с риба.
Скъпи братя и сестри! Призовавайки към служение Своите ученици, Господ Иисус Христос ги ободрява, като нагледно им показва, че те не със своята сила и със своя разум ще привличат народа Божи към Църквата, но със силата Божия.
И ето, става чудо – пълни мрежи с риба. Рибарите започват да ги теглят, но те даже се прокъсват. Тогава Симон Петър повиква своите приятели – Иоан и Иаков Зеведееви, които заедно с него в същата нощ се трудили. Доплува втора лодка, те с труд напълват своите лодки с рибата, така, че даже започват да потъват. И ето, когато апостол Петър видял какво е станало, осъзнал кой стои пред него, видял чудото Божие, той изведнъж пада на колене, обгръща коленете на Господ Иисус Христос и казва следните думи: "Господи, иди си от мене, понеже аз съм грешен човек”. – Ужас се вселява в сърцето му, защото той видял несъответствието на величината на призванието, към което Господ го призовава и своето вътрешно състояние. От една страна той обгръща нозете на Спасителя и не желае да ги пусне, а от друга страна казва: "Иди си от мене, аз съм грешен човек".
Скъпи братя и сестри! Това евангелско повествование не само ни разказва за обстоятелствата, при които Господ призовал Своите ученици за проповед, то ни разказва също за обстоятелствата за призоваване на нашите души за служение Богу.
Ние с вас имаме вяра. Значи, ние доброволно сме избрали своя житейски път. Ние сме се решили в своя живот да вървим след Христос. Решили сме се, защото Христос е повикал всеки от нас да Го последва. Също, както Господ влязъл при апостол Петър в лодката и извършил за него осезаемо, видимо чудо, благодарение на което последният осъзнал величието и силата Божии, така всеки от нас в своя живот е имал момент, когато сме осъзнавали в своята душа, че Господ ни призовава и зове след Себе Си.
На всеки от нас Господ е дал благодат, според която ние сме получили вяра. Но, скъпи братя и сестри, трябва винаги да помним тези думи, които е казал апостол Петър на Господа Иисуса Христа. Често ние, мислейки за себе си, като за особени хора, като вярващи хора, забравяме да виждаме своите недостатъци и да ги изправяме. А добрите дела, които ни се удава да сторим, или добрите постъпки, или благоприятните житейски обстоятелства, или този добър живот, който така или иначе Господ изпраща на вярващия човек, когато той има мир в душата си, благодат, радост – ние изведнъж започваме да приписваме на себе си, да си мислим, че ние сме постигнали това, че заслужено имаме това, което притежаваме.
Да си припомним този образ на апостола, казващ на Иисус Христос: "Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек". Ако внимателно се вгледаме в своя живот, в сърцата си, тогава ще видим, че ние със своите грехове постоянно изгонваме Господа от своя живот. – Живеем така, сякаш не знаем Неговите заповеди. Отнасяме се един към друг така сякаш никога не сме чували за любовта, която трябва да изпитват един към друг християните. Но да си припомним също и какво направил апостол Петър, казвайки тези думи, как той прегръщал коленете на Иисуса Христа. И макар със своите дела и постъпки ние често прогонваме Бога от своя живот, ние имаме покаянието, имаме възможност за изправление, не трябва да се откъсваме от Господа. А къде можем да се докоснем до Самия Христос?
Апостол Петър видял пред себе си Христос, видял Неговото реално чудо и не желаел да Го пуска от себе си. Ние пък с вас имаме също чудо в живота ни. Това е появата на Църквата Христова! Църквата Христова е истинското явяване на нашия Спасител и Господ Иисус Христос. Въпреки всички действия на вражеските сили, въпреки всички страшни исторически перипетии, въпреки всички гонения Църквата Христова е жива.
Господ пребивава в Църквата Си през всички дни до свършека на света. И ние, идвайки в храма Божи, се докосваме до Самия Господ Иисус Христос тогава, когато с вяра и любов се прекланяме пред светите икони. Ние се докосваме до благодатта Господня тогава, когато приемаме тайнствата църковни. И нещо повече! Не просто се докосваме, но Сам Господ ни освещава, очиства, обожава в причастието със Своите Пречисто Тяло и Животворяща Кръв.
След станалите събития лодките доплували до брега и рибарите вместо да се заемат със своето занятие – да вземат тези риби, да започнат да ги сортират, да ги приготвят за утрешната продажба, да ги занесат на търговците – т.е. да се заемат с такъв голям улов, с такова богатство, което дошло при тях, те оставят всичко това и тръгват след Христос! Понеже това богатство, което е донесъл в света Господ Иисус Христос е по-голямо от всякакво материално и човешко богатство.
Скъпи братя и сестри! Всички ние също така сме призвани от Господа към спасение. Господ е призовал всеки от нас. Всеки от нас е слушал в душата си Божия глас, който ни призовава да живеем по християнски. Това е гласът на нашата съвест. Да измолим от нашия Спасител и Господ Иисус Христос, Който ни призовава към свят и чист живот да ни помогне винаги да помним своите недостатъци, да се каем и да се изправляваме, та Той да ни помогне в нашия живот да Го следваме, така както тръгнали след Него апостолите, оставили всичко това, което ни оковава – нашите грехове, пристрастия, скверни привички, нашата суета, раздразнение, наше празно прекарване на времето; та ние , отхвърлили всичко това, в душата си, в своя живот да последваме Спасителя на света нашия Господ Иисус Христос. Комуто подобава слава во веки веков. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев