В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, в неделния ден, се чете Евангелието от Лука 6:31-36 и прозвучаха думи, които могат да изменят целия свят, ако ги претворим в живота. Но преди да спомена за тях, нека заедно да поразмишляваме за това, което е най-тежко за човека. Какво донася повече от всичко страдания и скърби - не само в личния живот, но и в семействата, в трудовите колективи, в социалните групи, в цели народи и в международните отношения? Какво е по-опасно от всичко? Най-опасно от всичко е конфликтът - това, което ние в бита наричаме свада.
Свадите, въвличайки хората на различни нива - от семейно до международно – дотолкова помрачават живота, че за преодоляване на конфликтите нерядко се изразходват всички сили, а понякога и целият живот. Какво невероятно количество хора са погинали, какви колосални ресурси са отишли за преодоляване на тези конфликти! Страшно е даже да помислим…
А нима нашите семейства не страдат от конфликти, когато мъжът и жената не могат да намерят общ език, когато децата, израствайки, престават да разбират родителите? Родителите с всички сили се стараят децата им да ги разбират, а децата се отказват - така произтича конфликтът на поколенията. Хората се обединяват в различен род колективи, включително трудови, в обществени организации и политически партии. Изглежда, че се обединяват по интереси, а колко конфликти има вътре в тези групи! Понеже всеки човек е с различни способности, с различни възможности, с различни амбиции. И когато стремежът на един да прави кариера се сблъсква с такъв стремеж на друг, избухва конфликт не на живот, а на смърт.
Казват ни, че в условията на пазарна икономика конкуренцията – това е добро нещо. Може би, така и трябва да е. Но колко е страшно, когато конкуренцията води след себе си реален раздор между хората, война скрита или открита! Нерядко хората се обединяват, включително по национален признак и колко е страшно, ако между хора от различни националности избухва вражда! И аз вече казах колко опасни са за страната, за народа, за всеки човек и за целия свят международните конфликти.
Възниква въпросът: защо хората се карат? Еднозначен отговор на него няма. Във всяка конкретна ситуация човек, който встъпва в конфликт, красноречиво обяснява защо му е необходимо да враждува. А в резултат какво се получава? В резултат - скръб и страдание. А когато хората, засегнати от конфликта, страдат, тогава вече е безразлично кой е започнал и кой е отвърнал. За загиналите на бойното поле е безразлично кой е започнал и кой е отвърнал. Тях ги няма и само в благодарната памет на потомците остават тези, които са били на страната на правдата, които не са тръгнали да воюват с други, които са защитавали своята Родина.
Днес народите в света се намират в невероятно тясно съприкосновение. Ние живеем в цивилизация, различна от тази, която е била преди 20-30 години. Граници практически няма. Ние знаем всичко, което става в света. Мнозина пътешестват, но даже тези, които нямат такава възможност, знаят за това, което се случва в света, благодарение на средствата за масова информация. Нима би могло да си представим преди няколко десетилетия, че даже за най-дребните конфликти, за пътно-транспортните произшествия, за пожарите накрай земята, на хиляди и хиляди километри от нас, ние ще узнаваме още същия ден?
Светът се променя и колкото по-динамично става това, толкова по-близко населени един до друг стават хората и затова нараства, и рискът от конфликти. Ако хората живеят на разстояние от много километри и нямат постоянна връзка, тогава няма и конфликт. А поставете двама в една стая – много голяма е опасността от възникване на конфликти и караници. Ето и ние днес живеем в такъв свят, където са влезли в досег много народи, раси, хора с различно ниво на възпитание и образование, страни с различен икономически потенциал, с различна политика, с различно отношение към човека. И всичко това - буквално в един общ дом.
Днес мнозина учени и политици се замислят за това какво трябва да положат в основата на човешкото общежитие, за да спре ескалацията на конфликтите. Има различни отговори и различията най-често са обусловени от един или друг политически модел, от едни или други философски възгледи. Нерядко това, което предлагат едните, е неразбираемо и затова, и неприемливо, за другите. Хората са много различни, културите са различни…
Възниква въпросът: нима няма нито една обща основа? Нима Бог ни е създал такива, че в нас вече е заложен потенциалът на конфликта и разрушението? Това не би могло да е така! Ние знаем, че конфликтът е там, където е грехът. Така, може би, има някакъв общ фундамент, който би дал на хората възможност да построят мирен и справедлив живот? Такъв консенсус търсят, но не могат да намерят, защото в нашия свят всичко е много идеологизирано и политизирано, а това, което е приемливо за един човек или народ, може да бъде съвършено неприемливо за друг човек, за друг народ.
Но Господ се е погрижил за това да има общност у хората независимо от националността, пола, расата, образованието, положението в обществото. Със силата на Своя творчески акт Той е вложил във всички нас, в самата ни природа, една и съща нравственост, която се познава чрез гласа на нашата съвест. И, където и да живее човек, гласът на съвестта работи, и именно нравственият консенсус трябва да лежи в основата на преодоляването на всеки конфликт.
Ето, днешното евангелско четиво е за този нравствен консенсус. А думите са толкова ясни: както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И точка, може нищо повече да не се каже. Ако хората в основата на своето общежитие поставят този принцип, тогава никакви конфликти няма да има. Всъщност, кой ще воюва сам против себе си? Или кой ще воюва против другия, ако трайно усвои: ако не искаш някой да ти стори зло, не прави зло на него, колкото и да ти се иска? Сблъскали са се на житейския път двама човека, - тясно им, двамата искат да направят крачка напред, а пътят е тесен, конкуренцията невероятна. Каква съблазън ще подложи крак, било то в политиката, бизнеса или при някакви други дела! Ето в този момент трябва да се спреш и да кажеш: аз няма да правя това, защото не искам против мене да бъде направено същото. А справедливостта, която е така желана от хората, се възстановява именно тогава, когато на този, който съзнателно причинява зло, по Божия промисъл, му се въздава същото.
Бог не говори празни думи. Всичко, което Господ говори, е истина и живот. Ако ние поставяме в основите на живота си Божествените думи, тогава ще сме способни да построим щастливо семейство, да имаме прекрасни деца и да се наслаждаваме на тяхната любов и внимание в старостта, да създаваме силни и отворени към другите съобщества - професионални, национални, социални и прочие; и не само да укрепваме своята собствена страна, но и да пребиваме в безопасност, при условието на нравствен консенсус в международните отношения и външната политика.
Всичко - и добро, и зло - произлиза от човешкото сърце и от човешкия разум. Ние се опитваме да намерим обяснение в някакви обективни причини, в някакви исторически процеси, но това са напразни търсения. Трябва да се вгледаме дълбоко в своето сърце, да контролираме своите мисли.
Понякога ни се струва, че всички тези евангелски слова са някакъв недостижим идеал. Съвсем не! Твърде много хора живеят така и не е задължително да ги причисляваме впоследствие към лика на светиите. За мнозина ние и не знаем, но именно благодарение на тези, които живеят така, съществува светът. Ето защо ние трябва да приемаме сериозно словото Божие. Да не го отхвърляме, да не се надсмиваме, както понякога се случва, а много сериозно да размишляваме над него и да го приемаме за изпълнение. Светът, построен по Божия замисъл, - това е прекрасен свят. И ние сме способни да участваме в неговото съграждане, положили в основата на своя живот забележителните думи, чути от нас днес: както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев