Скъпи братя и сестри! Днес ние прослушахме евангелското повествование за това как Господ възкресил сина на вдовицата от град Наин. Господ отивал с множество народ и учениците Си в град Наин, и, когато доближил вратата на този град, тогава от града излизала погребална процесия, защото погребенията се извършвали зад пределите на градските стени, и начело на процесията била жена, която загубила мъжа си, а сега и своя единствен син.
То ест ние виждаме крайна човешка мъка. Някога жената била млада и съединила своя живот с младеж и те станали едно цяло. И очевидно са се обичали един друг нежно и чисто. И ето от тази любов се родил син и навярно те мислели, че този син ще бъде тяхна опора в старостта им.
Но ето жената загубила своята първа любов и след това губи и своята последна надежда – своя едничък син. Разбира се, сърце й се раздира от мъка и Господ, виждайки това, също бил пронизан от жалост към нея.
Господ винаги влиза в центъра на нашите страдания, Той желае, сякаш да ги изпита всички. Той, като човек, не се отдръпва от нашата болка и скръб и приема тази болка и скръб, като свои. И Той допира ръката си до носилката и всички правилно разбират този знак – процесията спира. И Той не казва на тази вдовица, загубила своя единствен син някакви общи утешителни думи, че ето, това е общата съдба на всички хора, че нейният син ще възкръсне в последния ден и така нататък.
Той прави това, което трябва винаги да върши любовта. Той казва: „Момко, с моята властна дума, ти казвам, стани!”. И юношата става и започва да разговаря, и Той го предава на майка му. Ето така и ние трябва винаги да утешаваме другите, да ги утешаваме не със свои , някакви думи и душевно участие, но да разбираме, че да утеши може истински само Господ.
И затова, когато сме с Бога, тогава нашите думи ще дават утеха, ще се изпълнят с любов, благодат, състрадание към другия човек. И затова ние винаги трябва да се молим и да бъдем вътрешно свързани с Господа. Понеже когато сме с Бога ние можем да бъдем за другите утешение и помощ.
Е, разбира се, това Евангелие ни посочва, че там където е Бог, там е и помощта, там е и радостта, там е и светлината, там е и утешението. И затова ние винаги трябва да помним основната евангелска заповед: „Търсете Царството Божие, всичко останало ще ви се придаде” - казва Господ. Няма да се отнеме, а именно ще се придаде, затова ние трябва да търсим Бога, да търсим Бога именно във вътрешното измерение на своя живот, вътре в себе си, защото Царството Божие се открива вътре в душата на човека.
И когато ние се молим, когато ние вършим всичко за слава Божия в своя живот, когато ние се занимаваме с богомислие – всичко това е вътрешна връзка с Бога, това е всичко, което ни сприятелява и сближава и да даде Бог така да бъде винаги. И тогава ние ще пребиваваме в утешение и радост и можем да бъдем тогава утешители и носещи радост и светлина на другите хора, пребиваващи в скърби, болести и в някаква голяма мъка.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев