Църквата – това е място, където си припомняме много важни неща. Всяка неделя ние си припомняме, че нашият Господ и Спасител наистина е възкръснал от мъртвите. Ние преживяваме цялата Свещена История, живеем в нея, не се откъсваме от нея. Затова хората, които се обявяват против Църквата, желаейки да отблъснат хората от нея, желаейки „разцърковяването” на хората, се опитват да разрушат връзката между човека и Църквата като от Бога установен институт, да разкъсат връзката на човека с рода му, да потъпчат неговата историческа памет, да изтръгнат човека от поредицата на историческите събития, да го заставят да се върти около самия себе си, абсолютно да го изолират от историята.
Днес ние чухме от Евангелието как в Гадаринската страна Господ срещнал човек бесноват, който ходел гол и нямал дом. И в нашата съвременност има много прояви, които срещаме в живота, към които ние сме привикнали, като към неща обикновени, като ги сравним с Евангелието, те ни навеждат на мисълта, че това не е нещо друго, освен проява на обладаност. Когато Господ отстъпва от човека, а дяволът взема над него пълната власт, и човек, мислейки, че е свободен от Бога, става роб на греха. Как да разберем последствията?
Връзката на човека с Бога го обогатява, дава му възможност да се труди и този труд интелектуално обогатява човека и го възвисява, изпълва живота му с ново съдържание, прави го цялостен. А робите на дявола опустошават себе си и идват към „логическия извод”, че животът е безсмислен, безцелен и ненужен.
Да се живее с Бога е сложно. За човека е по-лесно да се хвърли в тази всепозволеност, отколкото да живее с Господа. Така и гадаринските жители били достатъчно далеко от Бога, живеели в пълна духовна тъмнина и виждали пред себе си олицетворение на тази тъмнина в лицето на обладания човек, който издевателствал над тях и бил един от тях. И те се бояли от него. Но когато дошъл Господ и изцелил бесноватия, тогава за гадаринските жители станало още по-лошо, защото с Бога им било невероятно сложно да живеят. Те не знаели как да живеят, нямало друг път, затова те дошли при Господа и казали: “Махни се от нас, Господи”, умолявали Го да не влиза в града.
Така често ние страним от Бога, боим се да Го пуснем в живота си, защото животът с Бога ще стане за нас непоносима каторга поради разрушаването на тези греховни привички и привързаности, които присъстват в нашия живот. И, изглежда, изтощаването на нашите житейски сили, на духовната енергия, разплатата на душата за своя грях за нас е по-леко, отколкото Божието присъствие. Днешното Евангелие ни заставя да се замислим за много неща в своя личен и обществен живот. Едно само искам: никога нашият народ да не се обърне към Бога така, както казали гадаринските жители: „Махни се от нас, Господи”.
Нека се молим до предела на нашите сили: „Ела и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души”. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев