Какво е смъртта? В църковното разбиране смъртта – това е раздяла. Ние знаем, че когато човек умира, неговата душа оставя тялото. Но в Църквата говорят и за разлъка на душата с Бога – това също е смърт, смъртта на душата. За монасите казват - "умрял за света", което означава „разделил се със света”.
По своите характеристики смъртта бива или с Бога, или без Бога. Ако човек умира с Бога, тогава той пребивава с праведниците и светиите. Без Бога душата страда както в този свят, така и в оня, само че тези страдания са много по-ярки.
Когато душата на човека се отделя от тялото, разделя се с него, тя пребивава в духовния свят. Нашата молитва за починалите е насочена и към това душата да не остава без Бога в този свят до Второто пришествие Христово, когато ще настъпи съединението на душите и телата. Това съединение е тайна. Няма нищо по-важно за душата от съединението с Твореца. За нас съществува такава последователност: човек умира и неговата душа пребивава в духовния свят или остава до Второто пришествие без Бога.
После ни чака всеобщото Възкресение и всеобщият Страшен Съд. Ако човек е оправдан на този Съд, тогава той вече пребивава с Бога във вечността.
Ние се молим "Господи, упокой починалите твои раби", молим Бога починалите да бъдат винаги заедно с Него. Ние казваме "со святыми упокой" и просим душата на починалите да бъде с Бога, както и светиите са с Бога.
Но ние трябва да мислим за нашата молитва. Как да се молим за пребиваване на душите на починалите със светиите, ако самите ние живеем без Бога?
Най-силни са ходатайствата пред Господа на тая душа, която се е съединила с Него и има дръзновение пред Него. На общоцърковната молитва ние поменаваме всички членове на Църквата, не само тези, които неотдавна са предадени на земята, но и прославените, и непрославените праведници, чиито имена ние, разбира се, не можем да знаем. Ние просим помощ за тези, които са вече с Бога.
Ние трябва да разберем, че нашата молитва много силно зависи от състоянието на нашата душа. Разбира се, самото молитвеното обращение съединява човека с Бога, макар, може би, тази връзка да не е много силна. По време на молитва ние се намираме заедно с Бога и затова все пак също имаме дръзновение пред Него. Обаче винаги е нужно да помним, че нашата молба за починалите трябва да излиза от чисто сърце, само тогава тя ще им бъде полезна. Ако ние живеем без Бога, страдаме, мъчим се, а при това разчитаме само на своите молитви – ние много силно грешим. Ние трябва да се стремим нашето прошение да бъде действено, а за това трябва да се погрижим за своята душа не само по време на обращението към Бога в храма. За да ни чуе Господ, ние трябва да живеем по християнски. Амин.
*Оригиналното заглавие е: „Проповед на Димитровскую субботу”
Превод: Иконом Йоан Карамихалев