В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, днес Църквата и ние тържествено почитаме празника Събор на Архистратига Михаил и останалите безплътни Небесни Сили. Този празник е непосредствено посветен на ангелите. Изглежда, на пръв поглед те са далечни и не сродни на нас по тяло, но съдейки по силното влияние на безплътните сили върху нашия живот, ние можем казваме, че този празник трябва да бъде отбелязван от нас особено, топло и радостно, нали те за нас, православните християни са най-първи помощници.
Този празник е установен в Църквата в началото на ІV век. От названието на празника следва, че той е посветен на цялото събрание на ангелите начело с Архистратига Михаил, т. е. старшия воин. Още в първобитни времена, съгласно Свещеното Писание, Архистратиг Михаил с останалите ангели низвергнал Луцифер и злите духове от небето на земята.
Като цяло, в Свещеното Писание както на Новия Завет, така и на Ветхия, често се споменават ангелите. И за четящия Свещеното Писание с вяра човек съществуването на ангелите става разбираемо и близко, както с ума, така и със сърцето. За християните това изглежда закономерно, но на практика се оказва, че за огромното число хора считащи себе си за католици това съвсем не е така, т. е. те не вярват в съществуването на безплътните сили. Какво пък казва ап.Павел в своето послание до Евреите (1:14) за назначението на ангелите? „Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?”.
Според учението на Църквата, ангелът се изпраща на човека при кръщението и става за този човек Ангел-Пазител, защото неговата работа е да пази кръстения от всички опасности на видимия и невидим свят. За младенците, слабите и немощните Ангелът-Пазител със своите невеществени крила ги осенява и бди над тях като над скъпоценно творение Божие, поверено на неговия надзор. Младенецът има душа разумна, по чистота и невинност близка до безплътните духове, затова Ангелът-Пазител пребивава неотстъпно с душата на младенеца. Ето защо от устата на младенци излизат изумително премъдри слова, точно пророчески, или някакви предупреждения, или умиротворение, или те говорят за Бога и за рая, за Небето с такава поразителна премъдрост. Всичко това е отгласък на това,у което тайнствено внушава на детето Ангелът.
В отроческа възраст човек започва да се увлича от забави, игри при неукрепнали разум и воля, и в това време Ангелът-Пазител предпазва от беди и от опасности. Станали по-възрастни, макар и да се ръководим от своя разум, познаващи добро и зло, но не можем да кажем, че и тогава не се нуждаем от ръководство и охрана от светите ангели. Напротив, нашият живот става по-сложен и грижите са разнообразни, а значи и опеката за нас от Ангела-Пазител трябва да бъде по-голяма.
Служението на ангелите не се ограничава само с настоящия живот. Те ще ни съпътстват и при встъпването в задгробния свят, неизвестен досега. Тъй като ангели те са безплътни и духовни, следователно, и самото им общуване и действие върху нас не е физическо. Те въздействат на нашата духовна природа и вече чрез нея простират своите благотворни действия и върху целия ни телесен организъм, и върху всички видове от дейността ни. От всичко казано става видно, че ангелският мир е близък до нас и неговото действие е благотворно и необходимо. Но какво пречи на ангелите да ни помагат?
Нашите греховни постъпки и дела прогонват от нас нашите ангели. Свети Василий Велики казва: „Както димът прогонва пчелите и смрадта гълъбите, така и многоплачевният и смърдящ грях отпъжда Пазителя нашия Ангел. Веднъж светителят Христов Нифонт видял юноша, стоящ пред вратата на един дом и плачещ, и го попитал: „Защо стоиш тук и плачеш?”. Юношата отговорил: „Аз съм Ангелът пратен от Господ да пазя човека, който нече няколко дни пребивава в този мръсен дом. Стоя тук, защото не мога да се приближа до грешника, плача, защото губя надежда да го приведа на пътя на покаянието”. Ние често грешим и падаме. Това е свързано с плътската насоченост на нашия живот, на мислите. Такива сме или поради незнание основите на вярата и Свещеното Писание или поради немарливост и леност. А нали ангелите могат да влияят на духовното, а не на плътското. В това и се разкрива духовният Закон – на който има ще се даде, а на нямащия ще се отнеме и това, което има.
Братя и сестри, ангелът Божи ще скърби, когато грешим и ще идва при нас на помощ с радост и сила неизказана, когато ние се каем и молим Бога за милост. Да се помолим на нашия Господ Бог и Създател, на Царя на безчислените Ангели да ни спаси и защити със Своите Свети ангели. Нему слава и хвала вовеки. Амин!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев