В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешната притча за милосърдния самарянин ни е даден отговор как трябва да живеем. Първата заповед е най-главната: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа”. Струва ни се, че би могло да бъде по-просто? Всички ние обичаме Бога, признаваме Го. Но нерядко нашето признание не съответства на заповедите. Какво още е казал Спасителят? „Възлюби ближния си като самия себе си”. То ест, любовта към Бога трябва да се изразява в дела и първата възможност за това е любовта към ближния.
Любовта не трябва да остава на думи. Нерядко се случва ние, вярващите да говорим за любов, говорим, че сме готови да обемем с тази любов всички и всичко. Даже веднъж ми зададоха въпрос: „Как да се моля за всички? За целия свят искам да се моля, за да се спаси света”. И аз попитах: „За целия свят? А ти молиш ли се за тези, които са край тебе? И не за тези, които ти правят добро, а за, които, може би, някога са те обидили?” „Не. Как да се моля за тях?! Сърцето се противи, умът въстава”. Ето за всички да се молиш - това да! И вътрешна самоизмама, и изглежда, че вършиш Божие дело. Започни с този, който е край теб! Огледай се, колко хората попадат в ръцете на разбойници, колко има край нас обидени, оскърбени, нещастни, пияници и наркомани!
Всички те са попаднали в ръцете на разбойници. Какви разбойници? Бесовете. Чрез кого? Чрез хората. Ние самите сме проводници на разбойнически живот. Погледнете средствата за масова информация, телевизията - какво разбойничество против човечеството, против душите ни. Да развращаваш, да приемаш наркотици, да пристрастяваш към пиянство – всичко това са разбойнически науки. Колко такива нещастници виждаме около нас и, за голямо съжаление, вместо състрадание, обикновено, изпитваме към тях презрение. Защо са ожесточени толкова нашите сърца? Даже в семействата ние нерядко се ненавиждаме един друг, но казваме, че обичаме Бога. Лъжци! Йоан Богослов казвал: „Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?” (1 Ин. 4:20) Такава любов е самолюбуване, тя не се изразява в заповедите и делата, които Бог ни е оставил. Затова примерът на самарянина трябва да е винаги пред очите ни.
Често задават въпроса кой ще се спаси: вярващите или невярващите, православните или неправославните? Обикновено, всички чужди ги отправяме в ада: нали не е наш, да върви там. Но не ние определяме. Самарянинът според юдеите бил богоотстъпник. Но Христос привел като пример за милосърдие не правоверния и благочестив юдеин, а презирания от тях самарянин. Той не е казал: постъпвай както юдеите, книжниците, фарисеите и ще се спасиш — но предложил да правим по примера на самарянина.
Ние не знаем бъдещата съдба на всеки човек. Апостол Павел говори за езичниците: „които нямат закон, по природа вършат законното” (Рим. 2:14). И ние с вас трябва да проявяваме любов и да бъдем милосърдни. Да не съдим, да не би да бъдем осъдени, защото праведният съд е у Бога. Особено в наше време, когато има толкова нападки срещу православните, ние не трябва да даваме повод на търсещите повод, трябва да проявяваме благоразумие, любов, милосърдие. И, както е казал Христос на юношата: „тъй постъпвай, и ще бъдеш жив” (Лк. 10:28). Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев