Скъпи братя и сестри! В този ден ни се предлага Евангелието от Лука, в което се разказва за изцелението на йерихонския слепец. Под въздействие на своята болест той не се ядосал на целия свят, на своите родственици, на своите родители както обикновено това става. Имайки физически недъг, духовно той си оставал зрящ. Той седял край портите на най-древния града в света Йерихон (Палестина) и просел милостиня. „И като чу да минава край него народ, попита: какво е това?” (Лк. 18:36). „Обадиха му, че Иисус Назорей минава” (Лк. 18:37) „Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!” (Лк. 18:38). „Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!” (Лк. 18:39). В този вик се съсредоточила всичката му вяра, всичката му надежда, всичката му любов към Бога и ближните, в този вик той показал всичко от себе си, вярвайки в Спасителя Иисуса Назарянина.
„Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя?” (Лк. 18:40, 41). „Той рече: Господи, да прогледам” (Лк. 18:41). „Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси” (Лк. 18:42). Този слепец имал такава вяра, каквато нямали нито тези, които вървели пред тази тълпа, нито останалите събрали се. „И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала” (Лк. 18:43).
Скъпи братя и сестри! Ние с вас не веднъж сме слушали за изцеленията, извършени от Иисус Христос. Всички изцелени се държали различно: едни тичали към дома към своите радости, към своите грижи, без да благодарят на Бога, други напротив поради своето малодушие предавали Иисуса Христа, издавали Го на фарисеите, трети се държали така сякаш нищо особено не се и случило. А този йерихонски слепец, оказал се духовно много по-зрящ от другите, въздал хвала на Господа Бога.
Скъпи братя и сестри! Ние слушаме това кратко повествование от Евангелие, а за себе си мислим: аз съм вярващ човек, дошъл в Божия храм, но децата, внуците, другите членове на моето семейство, мои колеги по работа са невярващи; ако Иисус Христос бе живял днес и вършил тези чудеса и те бяха с очите си видели тези чудеса, тогава биха станали вярващи. Уви, уви, но това не е така. Ние чухме от днешното Евангелие, че даже на вървящите пред тълпата, видели тези чудеса, запретили да възхваляват нашия Господ Бог.
Ние с вас се намираме в много по-добро положение от тези очевидци, защото ние имаме четири Евангелия, където се разказва за живота на Иисуса Христа, започвайки от Неговото чудесно раждане, ние знаем по какъв начин станало това раждане. Знаела ли тази тълпа, която посрещала Иисуса Христа пред градските порти всички тези детайли? Популярността на Иисуса Христа в целя свят тогава била твърде по-малка, отколкото сега. Сега ние с вас можем да прочетем Евангелието от Лука няколко пъти и ако нещо не сме разбрали, можем да се обърнем към Евангелието от Марка, от Матея, от Иоана. Те се допълват едно друго. Ако от Евангелието ние нещо не можем да разберем, можем да прочетем тълкование на светите отци. Ако пък, въпреки това, което слушаме в църква, въпреки че ние безпрепятствено имаме Нов Завет и можем да го четем, въпреки че има проповеди в храмовете, тълкование на светите отци, ние се колебаем във вярата и нашата вяра е неясна вяра, а ние ходим като полуслепи. А ако, въпреки всичко това, което имаме, в нас няма вяра, тогава сме духовно слепи. Да ни даде Бог по молитвите на светия праведен Вартимей да имаме също духовна вяра, да бъдем духовно зрящи. Господ да съхрани и благослови всички вас! Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев