Христос, изпълнявайки 4-тата заповед от Закона Мойсеев, в съботите ходел в храма. Този път Той видял в храма жена, която 18 години била прегърбена така, че не могла да се изправя. Иисус Христос се смилил над нея и я изцелил. Служителите в храма, завиждащи на Христа и винаги търсещи повод да Го упрекнат, Го обвинили в нарушаване на съботата.
Нека сега заедно да помислим правилно ли се държим в неделя и в други дни на големи празници. Помним, че при християните неделята заменила юдейската събота.
Според заповедта празничният ден трябва да бъде посветен на Бога. Следователно, нужно е да идваме в храма, а ако вече семейни и други важни дела не позволяват да сторим това, помолили се у дома, да почетем Евангелието, други душеполезни книги. Вместо това мнозина бързат за пазар, за магазини, за разни развлечения, за гости. И това често увеличава нашите грехове, а на празник би следвало да ги намаляваме. За това е нужно да вършим добри дела.
Мнозина живеят с убеждението, че на празник не може да се работи. Това убеждение е погрешно, да си припомним, че Христос често изцелявал в събота. Затова всичко, което служи в полза ближния не само може, но и трябва да се направи. Колко добре е да помогнеш на престарял, да му занесеш храна, да му купиш лекарства.
Какви дела не следва да се вършат на празник? Всичко, което е свързано с печалба за сметка на другите, всичко, което може да принесе вреди на другите. Църквата осъжда всякакъв род излишества, включително и в храната, и в питието. За съжаление, у нас празникът е немислим без пиене. А нали това означава, че ние търсим радост не в божественото, нетленното, а, замъглявайки разума си, даден ни от Бога, отиваме в друг свят — свят, подвластен на тъмните сили. Същото се отнася към разврата, към нарушаването на светостта на семейния живот.
Следва сериозно да се замислим, а не ни ли свързва сатаната? Проявата на тази връзка може да бъде малко забележима, но... Въздържаме ли се ние от злоба или завист към ближния, не му ли причиняваме всякакви беди, изпълняваме ли винаги своите обещания? Виждаме ли нуждата на ближния? Как се молим в храма? Къде са нашите мисли? Стараем ли се да разберем думите на молитвите и четивата? Страничните, особено злите, мисли не ни дават да възнесем душа към небето и грехът ни тегли към земята. Човек сякаш е омотан в мрежи, той е роб и затворник на земните страсти и не е в състояние да отдели главното от второстепенното.
Бог ни е дал свобода на избор между доброто и злото. Не законите, а нашата съвест първа ни подсказва в какво грешим. Нужно е да се вслушваме винаги в гласа на съвестта и да употребяваме сила на волята, за да застанем на верния път.
Нашето спасение зависи от нас самите, Господ принудително никого не спасява. Постоянното посещение в храма, изповедта, добрите дела, християнско четиво и вяра несъмнена — ето какво ни е нужно.
Бог не иска ничия гибел. Той страдал заради нашето спасение и чака от нас изпълнение на Неговите заповеди и покаяние за нашите прегрешения. Той е справедлив и многомилостив, в Него е нашето спасение.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев