„Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” (Иак. 4:6)
Днес отбелязваме паметта на свети Спиридон Тримитунтски чудотворец - велик светец, но велик поради своето смирение и поради това смирение Господ му дал голяма благодат. Той бил прост и неук. И в тази простота и неукост имало дълбоко смирение, и Господ видял това смирение и му дарувал благодат. Благодатта му била дарувана и при земния му живот в тяло, и след края му. Неговите мощи почиват сега на остров Керкира. Когато веднъж в годината преобличат тялото на светеца, тогава неговите пантофи се оказват износени до скъсване. Той ходи по земята и помага на тези, които го викат, които го търсят за помощ.
Господ дава благодат не поради Своя прищявка, а в зависимост от това доколко човек се смирява. Свети Филарет, митрополит Московски е казал впечатляващите думи: „Бог твори от нищото”. И докато ние се мислим за нещо, Господ не започва да твори в нас. То ест докато ние се мислим за велики, Господ не започва Своето действие в нас и ние пребиваваме в своята горделивост. И докато не се избавим от тази горделивост, Духът Господен не почива в нас. Думи красиви, умни, благодатни, но как да разбера има ли в мене гордост или аз съм смирен човек? Първият признак на гордост – това е обидата. Когато човек се обижда - това говори за неговата скрита дълбока гордост. Обидчивите хора – това са много горди, самолюбиви хора. И когато ние се хващаме мислено, че сме се обидили, това само свидетелства, че в нас живее горделивостта – тази страшна разрушаваща зараза, страшна болест, която изпояжда нашата душа, както ръждата изпояждат желязото.
Обидата… Тя може да бъде справедлива или несправедлива, но тогава, когато в нашето сърце живее обида, у нас не може да има ни любов, ни смирение, ни кротост, ни мъдрост – нищо не може да има. И благословен е човек, който е схванал, че в него живее обида. А той е обиден на ближните, обиден е на живота си, а има такива безумни хора, които на Бога се обиждат. И за тях у Соломон е казано: „Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа” (Прит.19:3). Той се обижда на Бога, защото Господ нещо не му е дал. Не му е дал власт, богатство, не му е дал здраве, но и тази обидчивост е скрита проява на гордост. У пророка Авакум има такива думи: „Презрителният – т. е. гордият, надменният е обидчив мъж и не ще успее в нищо” (ср.:Авв.:2:5). Този, който се обижда – няма да наследи благодат. И колко важно е в духовния живот да осъзнаем и разберем какво е това зло, което живее в нас, то с нищо не се поправя, само с покаяние и смирение.
И благословен е човек, който под духовен живот разбира не само поклони, не само акатисти, не само канони, не само продължителност на богослужението, но има смирение и любов. И когато ние се смиряваме, и когато на никого вече не се обиждаме, тогава в нашето сърце се поселва любовта, и тогава Божията благодат обилно почива върху нас. Толкова е просто всичко в този живот: избавете се от гордостта – ще си тръгне обидчивостта, ще си тръгне обидчивостта – ще дойде състрадание и любов към ближния. А състраданието и любовта са вярно свидетелство за това, че в душата на човека живее Дух Господен, живее благодат. По молитвите на свети Спиридон Тримитунтски чудотворец Господ да ни помогне да се избавим от гордостта и свидетелството за гордостта – обидата, за да заобичаме ближния, да се смирим сами и да осъзнаем, и разберем, че с нищо не сме достойни, а ако Господ и нещо ни дава, това е само поради Неговата милост. И тогава ние винаги трябва да благодарим на Бога. Да благодарим за здравето, да благодарим за болестта, да благодарим за скърбите, да благодарим за радостите - винаги да благодарим на Бога!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев